— Без съмнение, господин братовчеде. Още днес преди обед всичко ще бъде приготвено и така хубаво опаковано и вързано, че получателят да не може тъй лесно и бързо да провери съдържанието.
— Добре замислено! — кимна Арнд. — Елате! Да пием набързо по чашка кафе и да хапнем нещичко за закуска! После тръгвам на път.
Така и направиха. Малко преди десет Арнд се намираше вече в служебната стая на комисаря. Полицейският служител с голямо внимание изслуша доклада на своя посетител за водените преговори с Горския призрак в склада при мината, както и за всичко друго, което през изминалата нощ Арнд беше преживял с Вилхелми и Шулце, а после и в Червената воденица. Отначало комисарят помърмори по адрес на проклетата банда от Хоентал, която изцяло била в услуга на Горския призрак, и заплаши да накаже виновните, без да прави никакви изключения. Но детективът му обърна внимание на огромния натиск, под който са били поставяни бедните хора, както и на това, че в момента някои работели вече за властите и имали право на снизхождение. А десенаторът Вилхелми дори по закон можел да претендира за възнаграждение от страна на държавата. По тази точка детективът не отстъпи, докато най-сетне комисарят не му обеща да ходатайства пред началството за отпускане на въпросното възнаграждение. После Арнд му разкри плановете си, тъй както вече ги беше разяснил и на лесничея.
— Пакетите, които ще съдържат моята мнима доставка, ще бъдат стоварени пред заключената изба на воденицата — каза той. — Горе, в жилището на мелничаря, ще настаня после вашите десетима полицаи, които ще представя като мои носачи. След това от Хайнгрунд ще доведа десетимата мъже, носещи действителната пратка, за която ми говори Горския призрак. В Червената воденица ще подмамя и самия Призрак заедно с неговите десетима контрабандисти, които ще трябва да поемат контрабандната стока.
Тук детективът бе прекъснат от комисаря:
— Чакайте, тук има нещо съмнително! Дали Горския призрак действително току-така ще последва указанията ви?
— Сигурно, защото ще гледам да го убедя, че Хайнгрунд в момента съвсем не е толкова безопасно място. Ще кажа, че граничните патрули обикалят наоколо. Но грижата това наистина да е така, и то без да се стигне до схватка с контрабандистите, ще е единствено ваша, господин комисар.
— Добре. Ще го уредя. Граничарите ще оставят по-ясно видими следи в снега. Това ще е достатъчно. Но сега нещо друго. Горския призрак ви смята за някакъв непознат търговец. Следователно няма как да знаете, че мелничарят е на служба при контрабандистите. Как тогава ще обясните решението си да се спрете на воденицата? С предложението си цялата банда да се приюти във воденицата като нищо ще събудите подозренията на призрака.
— Наистина така би станало, господин комисар, ако вече не бях обмислил този въпрос и не бях пригодил плана си така, че да избегна тази опасност. За Горския призрак ще измисля една история, която обяснява защо, кога и как съм се свързал с мелничаря. Спокойно можете да им предоставите тази работа, без тепърва да ви разказвам най-подробно цялата фантастична измислица.
— Тогава не възразявам. А по-нататък? Десетте полицаи, които ще подслоните във воденицата, няма да са достатъчни, за да задържат двайсет въоръжени контрабандисти.
— Това е ясно. Ще са ни нужни още петнайсетина други полицаи и граничари, които вие, господин комисар, тайно ще доведете при воденицата, щом всички контрабандисти влязат в нея. Ще трябва предварително да се скриете с тези хора нейде наблизо, за да можете после в подходящ момент да затворите капана.
— Точно така. Ще бъде направено! — Комисарят доволно потри ръце. — Моите благодарности, колега! Извършихте великолепна подготвителна работа. Дано всичко премине успешно. Казахте, че контрабандистите ще се съберат при Хайнгрунд в два часа през нощта. Значи, ако се настаня с моя помощен отряд нейде около воденицата в полунощ, това ще е напълно достатъчно.
Двамата мъже си разтърсиха ръцете. Планът беше готов, а клопката поставена. Оставаше само най-важното — да подмамят Горския призрак и хората му във воденицата и да ги задържат.
Уговориха се още комисарят и неговият отряд да се скрият в гората по планинския склон зад воденицата. Малко след полунощ Вундерлих трябваше да се присъедини към тях, за да им служи като водач.
Този разговор продължи около час. После Арнд незабавно пое към лесничейството. Там, подсмивайки се, Вундерлих му показа денковете, чувалите и пакетите, приготвени от него. Всичко бе направено според желанието на детектива, тъй че след кратка обедна почивка той можеше незабавно да се отправи към Червената воденица.