И този ден мелницата усърдно тракаше. Самият Вилхелми отвори вратата и като видя Арнд, се учуди и се зарадва на неочакваното посещение.
— Господине, вие?… Добре дошъл! Хубави или лоши новини носите?
— Хубави! За вас и за жена ви има работа!
— Олеле мале! — засмя се мелничарят. — Значи още работа? Та ние изобщо не можем вече да се справяме. За какво става дума?
— Шшшт! По-тихо! — предупреди детективът. — Всичко ще ви обясня вътре в стаята.
— Аха! Разбирам! Касае се за нещо, което трябва да си остане само между нас. Хайде да влезем вътре!
Мелничарката не беше по-малко любопитна от мъжа си да узнае всички нови вести. Арнд не ги остави да чакат дълго.
— Искате ли да ми помогнете да заловя Горския призрак? — започна той без заобикалки.
Мелничарят и мелничарката се изплашиха.
— Ние?… На вас?… Че какво можем да направим? — попита мъжът.
— Имам намерение да подмамя контрабандистите във вашата мелница и тук да ги арестувам.
— Мили Боже! Това е много опасна история! — завайка се жената. — Горския призрак ще ни отмъсти.
— Изключено! Той ще бъде обезвреден веднъж завинаги. Междувременно мелничарят се беше окопитил от първоначалната си изненада.
— Можем ли да узнаем какъв е планът ви? — попита той.
— Да. Всъщност дойдох при вас, за да ви изложа плана и да си осигуря помощта ви.
Арнд обясни накратко на двамата как си представя нещата. Описа им всичко възможно по-просто и ясно, като ту за едно, ту за друго разсейваше опасенията на семейство Вилхелми. Спомена и за цялата грижлива подготовка, която беше вече извършена, като не забрави да подчертае и възнаграждението, полагащо се на онзи, който предостави къщата си като капан за контрабандистите. Подчерта, че това му е обещано след разговора му с комисаря.
— А колко голямо ще е възнаграждението? — предпазливо попита мелничарят и тъй като видя, че Арнд се усмихва, добави: — Не бива да забравяте, че ще изгубя предплатата, дадена ми от Горския призрак за използването на избата. Значи ще понеса известни загуби.
— Прав сте — каза детективът, — но на първо място имате претенции за заплащане към Зайделман за вече смляното зърно. И второ, ние ще се погрижим воденицата ви да получи и други поръчки. Във всеки случай няма да бъдете ощетен. Ще си получите пълното възнаграждение, което сигурно ще е неколкостотин марки. Не искам да ви обещавам твърде много.
— Тъй, тъй, неколкостотин марки! Паулине, ти какво ще кажеш?
Мелничарката въздъхна.
— Ах, колко глупава история! Винаги съм ти казвала изобщо да не се залавяш с Горския призрак и ще си отдъхна, ако веднъж завинаги се отървеш от този сатана. Ще благодаря на Бога, ако цялата банда, превърнала живота на всички тукашни хора в ад, най-сетне се озове в затвора. Но… но… дали това ще стане? Ами ако Горския призрак избяга? Тогава какво? Това ще означава нашата гибел.
Щом свърши, Арнд отново взе думата, и накрая все пак успя да спечели семейство Вилхелми на своя страна. После уговори с тях всичко необходимо с най-големи подробности и със здраво ръкостискане се сбогува, като накрая каза:
— След полунощ бъдете в пълна готовност! Не бива повече да се тревожите. Самият аз пръв ще пристигна тук заедно с моите десетима полицаи. Така предварително ви е гарантирана нужната закрила. И тъй, успех в решителния лов на Горския призрак!
Вече беше минало полунощ. Привидно Хайнгрунд изглеждаше безлюдна и спокойна. Но тук-там в снега се виждаха следи от човешки стъпки. Когато още час преди уговореното време Арнд и неговите тежко натоварени полицаи стигнаха до Хайнгрунд, видяха цяла върволица от човешки фигури с големи пакети и денкове на гърба. Тъкмо в този момент хората изчезнаха сред храсталаците на една странична клисура, очевидно за да чакат в това сигурно скривалище. Без съмнение бяха носачите на бохемската контрабандна пратка, която Горския призрак щеше да приеме на това място.
Току-що направеното откритие бе добре дошло за детектива. Първоначалното намерение на Арнд беше заедно със своите полицаи незабавно да напусне Хайнгрунд и бързо да се върне в мелницата. И бездруго се беше отклонил от пътя си, за да дойде до мястото на срещата, само и само да се увери дали всичко е наред и да остави заедно с хората си нужните следи, които щяха да му послужат пред контрабандистите като аргумент да приемат предложението му. Щеше да им каже горе-долу следното: „Ето, виждате ли, ние бяхме тук! Но тази местност не е безопасна. Ето защо сега-засега хората ми се подслониха във воденицата. Последвайте ги възможно най-бързо!“