Ето че тази на пръв поглед, прекалена предпазливост му се отплащаше. Действителният търговски партньор на Горския призрак беше дошъл с товара си на уговореното място по-рано. Ето защо Арнд реши да използва тази неочаквана промяна и веднага да подмами десетимата носачи, по възможност заедно с предводителя им, във воденицата и там да ги задържи. Впрочем, за задържането им щяха да се погрижат неговите полицаи, които естествено щеше да вземе със себе си и да остави в мелницата, докато самият той трябваше незабавно пак да тръгне на път, за да подмами в клопката главните действащи лица, а именно Горския призрак и неговите десетима контрабандисти.
На първо време Арнд остави хората си добре скрити и предпазливо започна да се промъква към споменатата странична клисура. Беше му съвсем ясно, че така рискува живота си. Притаилите се там носачи вероятно бяха добре въоръжени. Ако някой от тях го забележеше, него, непознатия, и прибързано стреляше, без предварително да му извика или да го попита за паролата, тогава лесно можеше да го изпрати на оня свят. Но един човек, поставил си толкова високи цели, изобщо не биваше да си задава такива въпроси. Той продължи бавно да крачи към клисурата, като непрекъснато внимателно се озърташе, за да види дали на едно или друго място няма да открие някой пост.
И наистина, ето че забеляза един. За щастие човекът само вдигна пушката и без да стреля, подвикна на приближаващия се детектив:
— Стой! Кой е там?
— Един добър приятел! — отвърна Арнд.
— Паролата!
— Прага!
— Можете да минете! Но първо още един въпрос. Какво търсите тук?
— Търся човека, който също като мен на това място и в този час трябва да се срещне с Горския призрак заради една сделка.
Зад поста, охраняващ входа на страничната клисура, изникна силуетът на друг човек, който също като поста носеше на лицето си черна маска.
— Този човек съм аз — обади се той. — Нашият приятел ме осведоми за вас. Посветен съм във всичко. Къде са вашите хора със стоката?
— Ей там, в гората, зад първите дървета! — отговори Арнд, като понамести очилата си с най-обикновени стъкла и поглади фалшивата брада, която си беше сложил за тази среща. Изобщо, беше облечен по същия начин, както се бе появил в склада при мината, за да преговаря с Горския призрак.
— Тогава стана много добре, че сме вече тук и можем да ви предупредим — отвърна другият. — Доведете час по-скоро хората си в това скривалище! Изглежда, напук на всички предпазни мерки днес тук не е хич безопасно и спокойно. Вярно, че никой не ни обезпокои, докато преминавахме през цялата Хайнгрунд, ала после открихме стъпки в снега, оставени навярно от граничарите. Съвсем пресни следи. А един от моите носачи зърнал дори някакъв мъж в униформа, но за щастие той отминал, без да ни забележи.
— Съвсем същото наблюдавах и аз — заяви Арнд — и ви предупреждавам да не оставате в тази клисура. Струва ми се, че граничарите събират силите си тъкмо тук. Нито минута повече не можем да сме сигурни на това място!
— Проклятие! Какво да правим? Може да измине и час, докато дойде Горския призрак.
— Вярно, преди два часа едва ли ще се появи.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да се връщаме по най-бързия възможен начин.
— Не, не! Дотук щастливо сте преодолели с хората си всички опасности. Не бива усилията ви току-така да отиват на вятъра. Помислил съм за всички възможни случаи. Последвайте ме! Знам едно скривалище, където никой граничар няма да ни открие.
— Къде е то?
— В Червената воденица. За всеки случай се свързах с мелничаря, когото познавам от по-рано. Трябва да ви кажа, че по определени причини държа този човек в ръцете си. Той няма друг изход, освен да ми се подчинява. Впрочем, изяви пълна готовност да ни помага. Призна ми, че и бездруго бил приятел и сътрудник на нашия Призрак. Накратко казано, воденицата е на наше разположение. Наредете на хората си да вдигнат товарите и да тръгваме. Няма никакво време за губене! Най-напред ще ви заведа при моите носачи, а после отиваме във воденицата на безопасно място.
— Мелничарят наистина е наш и сигурен човек, знам го, обаче какво ще стане с Горския призрак? — изрази колебанията си другият. — Тогава той ще ни чака тук напразно.
— Няма да чака. След това ще доведа и нашия търговски партньор заедно с неговите контрабандисти. Само че първо ще трябва да приберем стоката на сигурно място. Това е най-важното. Ще се наложи да изчакаме да видим как после ще се развият нещата и да се посъветваме с Горския призрак как точно да постъпим.