С решителното си и уверено поведение той напълно успя да заблуди непознатия. Може би за този успех допринесе и обстоятелството, че не му остави никакво време за размисъл. Маскираният даде кратка заповед на хората си. Малко по-късно всички последваха детектива в посока към гората.
Когато мъжете с черните маски се присъединиха към предрешените полицаи, които явно смятаха за свои съучастници, те видимо се успокоиха. Явно контрабандистите повярваха, че действително си имат работа със себеподобни.
Арнд пое без път през гората направо към воденицата. Не след дълго се добраха до старата постройка и той вкара мъжете в двора й. Наоколо не се виждаше жива душа. Детективът запали сигналния си фенер, отведе всички носачи до помещението пред избата и застана до затворената му врата. Направи им знак да бъдат предпазливи и каза:
— Тук ще влезем!
Самият той пръв прекрачи прага. Те го последваха, като всеки безмълвно сложи товара си на пода.
— Воденицата трака — пошепна му съдружникът на Горския призрак. — Значи мелничарят още е на крак.
— Да, сигурно работят и през нощта, защото получиха бързи поръчки.
— Дали при тези обстоятелства ще можем да получим нещо топло за пиене? Цели три часа сме вървели, а при този ужасен студ това не е лесна работа. Измръзнали сме.
— Помислих си вече за нещо такова, защото и аз зъзна. Ще видя какво може да се направи. Ще поръчам за всички по едно кафе.
Сред мъжете се разнесе доволно мърморене. Те насядаха върху товарите си пред вратата на избата и търпеливо зачакаха. А Арнд се отдалечи, уж за да се погрижи за кафето.
Той беше постигнал каквото бе желал и вече можеше да нанесе решителния удар срещу първия отряд на контрабандистите. Причината, поради която отново излезе от преддверието на избата, беше, че изненадващото арестуване на престъпниците трябваше да стане без никакво кръвопролитие. И така, налагаше се Арнд да даде време на полицаите си да извършат онова, което беше уговорил с тях.
Неговите мними носачи бяха подпрели пушките си в един ъгъл. По същия начин другата група бе оставила оръжията си в срещуположния ъгъл. Полицаите се бяха уговорили да се разделят на две. Едни от тях се събраха при собствените си пушки и бяха готови веднага да грабнат оръжията си и да заемат входа на преддверието на избата. В решителния миг хората от другата група трябваше да застанат между контрабандистите и техните карабини, да извадят револверите си и да отблъснат противниците, в случай че те от своя страна направят опит също да се доберат до оръжията си и да се защитават.
Както се бяха уговорили, на двора ги очакваше мелничарят. По предварително уточнен знак той успя да разпознае предрешения детектив. Попита го тихо и припряно:
— Успяхте ли?
— Сега-засега спипахме първия им отряд. Дайте ми за всеки случай ключа, който отваря вратата на избата!
— Ето го!
— Добре. Не се нуждая повече от вас.. Стойте някъде настрана! Ако се разнесат няколко изстрела, това не бива да ви смущава. Нищо лошо не може да стане. Ние държим положението в ръцете си.
Мелничарят побърза да се оттегли. Арнд се върна в помещението, където го очакваха контрабандистите.
— Е-хей! — подвикна той. — Чуйте ме, хора!
Това беше уговорената парола за неговите полицаи. Изведнъж светнаха сигналните фенери, които висяха на гърдите на мъжете.
— А сега ще последва топлото, което ви обещах! — продължи Арнд. — Който мръдне, ще получи олово между ребрата! Горе ръцете!
Една част от полицаите грабнаха пушките си, други извадиха револверите си. Разнесе се всеобщ многогласен вик на уплаха. Контрабандистите се вцепениха от ужас. Ясно виждаха застрашително насочените към тях дула и останаха като вкаменени.
Съвсем накратко Арнд им обясни, че са влезли в клопка и че не се намират сред свои съзаклятници, а сред полицаи.
— Вържете ги! — заповяда той веднага след това на хората си. — Който се съпротивлява, ще бъде застрелян!
Заплахата му изигра своята роля. Контрабандистите се оставиха да бъдат вързани, кажи-речи, без никаква съпротива. Един-единствен човек се опита да се съпротивлява и това беше „търговският партньор“ на Горския призрак.
— Предателство! — изкрещя той, извади револвер от джоба си, стреля напосоки срещу полицаите, изпречили се на пътя му, и с големи скокове се втурна към изхода. Обаче там го сграбчиха, повалиха го на земята, обезоръжиха го и го вързаха. Той се загърчи и напрегна всички сили, за да скъса въжетата, но напразно.
— Свалете маските на задържаните! — нареди Арнд на хората си.
Щом изпълниха заповедта му, наяве излязоха не едно и две лица, които бяха познати и на саксонските полицейски служители.