Арнд нареди да пренесат задържаните от преддверието на избата в един празен килер, където щяха добре да ги охраняват. Даде на хората си още няколко указания и после, без да се интересува повече от контрабандистите, отново пое към Хайнгрунд.
Когато стигна до тясното дефиле, часовникът му показваше вече два без десет. Той застана зад едно дърво и зачака. Погледът му шареше през цялата Хайнгрунд чак до мълчаливата гора отсреща. Тържествената тишина наоколо беше нарушавана само от някой по-силен порив на вятъра, който от време на време караше да шумолят сухите листа, останали в короните на старите дъбове. Някой друг на мястото на Арнд навярно щеше да усети студени тръпки по гърба си, ала детективът чакаше упорито и хладнокръвно.
Най-сетне долови пропукването на счупени сухи клонки, а после и скърцането на снега. Зададе се самотен човек с маска на лицето — Горския призрак!
Арнд му подвикна полувисоко:
— Стой!… Паролата!
— Прага!
Детективът се показа иззад дървото и му подаде ръка.
— Пристигнах точно навреме! — каза той. — Къде са вашите хора?
— Те са зад мен. А къде са се скрили вашите носачи със стоката? И къде е … другият?
— Радвайте се, че бях тук още преди час! — заяви Арнд. — Без мен може би всичко щеше да се провали.
— Защо?
— Огледах местността при Хайнгрунд и видях, че граничарите обикалят наоколо.
— По дяволите! — изплашено възкликна другият. — В такъв случай цялото ни начинание е застрашено!
— Вече взех предохранителни мерки — обясни Арнд. — Моите хора са на сигурно място, а заедно с тях са и другите десет души, както и двата товара. Мъжете от отвъдната страна на границата бяха пристигнали по-рано на мястото на срещата. За да не бъдем изненадани от граничарите, се споразумяхме с вашия търговски партньор и заедно заведохме носачите си в едно скривалище.
— Къде са сега хората?
— В Червената воденица.
Горския призрак подозрително погледна детектива.
— Защо избрахте воденицата?
Арнд очакваше този въпрос и той не го затрудни ни най-малко. Първоначално бе решил да разкаже на Горския призрак някоя измислица, но това вече не беше необходимо. Нещата се бяха развили различно от предвижданията на детектива. Затова сега можеше да бъде съвсем кратък.
— Аз ли? — попита той. — Предложението да се подслоним във воденицата е на вашия търговски партньор.
— Аха, тъй значи! — Горския призрак видимо се успокои. — Навярно е така. Той наистина знае как стоят нещата там. Бях го уведомил, че съм се споразумял с мелничаря да използвам избата му.
— Имате предвид онова сводесто помещение, изсечено направо в скалите? — припряно се намеси Арнд. — Ами на първо време хората ни тъкмо там оставиха пакетите и чувалите си.
Горския призрак отново застана нащрек, изпълнен с подозрение.
— Там ли? Че как е възможно? Нали ми дадоха ключа от избата! Нося го у себе си. Как може тогава някой друг да складира там пакетите?
— Товарите са струпани в преддверието — обясни Арнд. — Самата сводеста изба не успяхме да отворим. Впрочем… Арнд млъкна и се ослуша.
— Не чухте ли нещо? — попита той. — Страхувам се, че ако продължаваме да разговаряме тук, скоро ще се видим натясно и ще ни припари под краката. Доведете хората и да тръгваме към воденицата! Не ми се ще да ме заловят като тазгодишен заек.
— Прав сте — кимна Горския призрак. — Моите хора идват насам направо от големия дъб и ако тръгнем през гората, не е възможно да се разминем с нито един от тях.
Горския призрак закрачи напред, а Арнд го последва. Скоро ги пресрещна един мъж, който с уговорената парола доказа, че е доверен човек на Призрака. После се появиха неколцина наведнъж и така не измина много време, докато най-сетне предводителят на контрабандистите заяви, че цялата му група се е събрала.
— Уведомете мъжете, че трябва да ме следват — прошепна му Арнд.
Горския призрак поговори кратко с бандата си. След като всички разбраха как стоят нещата, те закрачиха подир детектива. Скоро стигнаха при воденицата. Влязоха в двора, а Арнд като последен затвори входната врата зад себе си. Предводителят на контрабандистите, който стоеше до самия него, му каза да заключи отвътре. Не било изключено да ги изненадат.
— Защо? — попита Арнд, който не биваше да се съгласява с подобно предложение, за да не останат отвън главните сили на полицаите и граничарите под ръководството на комисаря и лесничея. — Мелничарят ми обясни, че тази врата била винаги отворена, а решим ли да я заключим, така само ще събудим подозрения.
Горския призрак нищо не каза, но изглежда, изведнъж пак бе завладян от леко подозрение. Във всеки случай пъхна едната си ръка в джоба и повече не се отдели от Арнд нито на крачка.