Дългогодишният опитен детектив имаше остър нюх за такива неща и реши много да внимава. Той освети пред себе си с фенера, отвори вратата на преддверието на избата и посочвайки с ръка, полувисоко каза:
— Нека на първо време влезем ей тук! В това помещение се намират и вашите, и нашите пакети.
Контрабандистите се вмъкнаха вътре, но Горския призрак остана при Арнд пред вратата.
— Няма ли да се убедите дали всичко с пратката е наред? — попита Арнд с намерението да го пропусне да влезе преди него и да затръшне вратата зад гърба му.
— Благодаря. Сред хората ми има специален човек за тази работа. И изобщо… къде е… къде е моят търговски партньор? Къде са неговите и вашите носачи?
Той хвърли подозрителен поглед наоколо.
В същия миг Арнд преживя една неприятна изненада, че даже и две.
Пристигането на Горския призрак с неговите контрабандисти бе преминало сравнително тихо, но все пак не и съвсем безшумно. Хората му смятаха, че не е необходимо да са кой знае колко предпазливи във воденицата, чийто собственик е техен съюзник. Ето защо гласовете на някои от тях бяха достигнали до помещението, където бе затворена първата група контрабандисти заедно с техния предводител.
Въпреки че съпротивата му беше бързо сломена, този човек съвсем не бе изгубил надежда да се измъкне по един или друг начин. Внимателно се ослушваше в тишината. И ето че изведнъж долови човешки гласове, чу стъпки в снега, а малко след това и скърцането на вратата на преддверието към избата. Той се досети какво се е случило. Онзи омразен човек, който го бе подмамил в клопката заедно с хората му, вероятно бе довел и Горския призрак с контрабандистите от Саксония, за да обезвреди и тях. И тогава негодникът се развика с все сила:
— Внимавайте! Предателство!
Веднага след това изтрещя изстрел. Един от застаналите на пост полицаи стреля по него.
Отвън на двора Горския призрак се сепна. Погледът му бързо се отправи към портата, през която тъкмо в този момент нахлуваха полицаите и граничарите, предвождани от комисаря и лесничея Вундерлих.
Щом видя униформените хора, изпадналият в ярост Призрак прониза Арнд с изпълнен с омраза поглед. Надхитреният и изненадан престъпник изведнъж разбра как стоят нещата. Светкавично измъкна револвера си от джоба и стреля по детектива. Но Арнд беше нащрек. Мигновено отскочи встрани, така че куршумът изпищя покрай него, а после с левия си юмрук изби оръжието от ръката на Горския призрак. Същевременно ритна с крак вратата на преддверието така, че тя се затръшна, с десницата си завъртя ключа, който от самото начало беше в ключалката, и побърза да го извади.
Но още в същия миг престъпникът хукна да бяга към градината на воденицата. Комисарят се втурна подир него, а и Арнд незабавно ги последва със запаления фенер на гърдите си.
Градинският зид не беше висок и освен това на едно място имаше широк отвор. Изглежда, Горския призрак добре познаваше както воденицата, тъй и околностите й. Той се затича право натам и с лекота прескочи зида на мястото, където беше порутен. Комисарят се намираше на някакви си четири-пет крачки след него. Той също с един скок се намери оттатък зида, но там веднага спря.
— Хиляди дяволи! — запроклина той. Арнд бързо се озова до него.
— Какво има?
— Този тип изчезна!
— Къде?
— Един Господ знае!
— Но той не може да се е изпарил — промърмори недоволно Арнд.
— А не може и да е далеч. Бях по петите му. Детективът размисли кратки секунди. Намираше се на същото място, където веднъж вече Горския призрак беше изчезнал пред очите му. Въпреки старателното претърсване и до ден-днешен не беше успял да открие как е възможно да се случи подобно нещо.
— Да не би… — изведнъж детективът млъкна. — Чакайте!… Чувате ли този шум?… Знаете ли какво е това?
— Иде ми да кажа, че има леко земетресение.
— Не. Този глух тътен идва от някакво превозно средство на релси… а-а, виждате ли ей там до зида онази дупка в земята? Знам го това място. Но досега дупката сигурно е била много добре прикрита.
— Наистина! Очевидно беглецът е изчезнал в нея.
В същия момент дотичаха неколцина полицаи и граничари, начело с един вахмистър. С тях беше и мелничарят Вилхелми.
— Каква е тази дупка? — попита го Арнд.
— Полузатрупаният вход към старата минна галерия.
— Дълбока ли е?
— Не знам. Никой не смее да се спусне вътре заради лошия въздух, а и защото галерията лесно може да се срути. Впрочем в последно време тя изобщо не се виждаше. Но защо питате?