Горския призрак беше открил тези останки от един отдавна изоставен и забравен рудник и лека-полека планомерно бе разчистил галерията от срутилите се тук-там камъни и пръст. Беше поставил релсите и бе набавил вагонетките и накрая беше сключил с мелничаря Вилхелми онова споразумение за избата. Тя бе отделена от галерията с толкова тънък пласт земя, че при използването на подземния ход контрабандистите се излагаха на голямата опасност да бъдат разкрити от обитателите на Червената воденица. Ето защо избата на Вилхелми трябваше да се затрупа.
Такова беше положението под земята, където преследваният престъпник бягаше. Там той се чувстваше напълно сигурен и спокоен. След известно разстояние, докато неговата вагонетка се движеше шумно през тъмната галерия, без особена причина Горския призрак веднъж се обърна назад и изплашено се стресна. Не блещукаше ли там нейде зад него някаква слаба светлинка? Или може би превъзбудените му сетива си правеха лоша шега с него? Не беше в състояние да чуе абсолютно нищо, понеже друсането и трополенето на собствената му вагонетка поглъщаше всички други шумове.
От този миг нататък той непрекъснато се обръщаше и напрягаше зрение и… ето пак, наистина беше светлина! Тя се движеше, потрепваше, извиваше ту на една, ту на друга страна, изчезваше, а после отново се появяваше.
„Преследват ме! — мина му светкавично през ума, ала веднага след това му хрумна и една друга мисъл: — Но ще връхлетят право в ръцете на смъртта!“
Той също разполагаше с дебела тояга за спиране на малкото превозно средство. Държейки я здраво, Призрака я постави пред едно от предните колела и не след дълго вагонетката спря. Престъпникът хвърли дебнещ поглед назад.
— Ето ги — процеди той през зъби. — Почакай, мерзавецо… последният ти час е ударил!
Горския призрак изтича десетина метра срещу преследвачите си, бързо изкърти няколко дъски от крепежа на галерията и ги нахвърля напреки на релсите. После пак се оттегли назад в мрака, където беше неговата вагонетка. Дебелата тояга под колелата й пречеше да продължи пътя си надолу по лекия наклон. Тъй като му бяха избили от ръката празния револвер, сега престъпникът извади втори, който беше зареден.
Преследвачите бързо приближаваха. Кънтящото трополене на колелата в тясната галерия нарасна, превръщайки се в адски шум. Фенерът се полюляваше, а светлината му потрепваше на всяко място, където релсите бяха свързани с болтове.
И ето че последва удар… трясък, силен вик… и веднага след това проехтяха три-четири изстрела от револвера на Горския призрак. Многократното ехо усили ефекта от гърмежите толкова, сякаш цяла батарея едновременно беше стреляла с всичките си оръдия. Още докато ехото от револверните изстрели тътнеше из галерията, Горския призрак издърпа тоягата изпод колелата и отново се метна във вагонетката.
— Вървете в пъкъла! — изкрещя, обърнат назад, предводителят на контрабандистите и избухна в подигравателен смях.
После даде силен тласък на вагонетката и тя полетя надолу по тъмната галерия.
Малката вагонетка на преследвачите беше връхлетяла върху неочакваното препятствие, беше излетяла от релсите, а седящите в нея хора бяха изхвръкнали навън. Без да губи присъствие на духа, Арнд защити фенера с лявата си ръка и така го запази от счупване. Но пък ръката му кървеше. Освен това го болеше цялото тяло, тъй като здравата се удари на няколко места.
Той чу оглушителния трясък на изстрелите, от които за щастие не го улучи нито един, чу подигравателните думи и смеха на Призрака, а после и трополенето на отдалечаващата се вагонетка. Скърцайки със зъби, детективът разбра, че престъпникът отново му се беше изплъзнал.
Но още в същия миг пак бе на крака и освети около себе си. Тогава забеляза комисаря, който лежеше на земята и стенеше. След малко полицейският служител посегна с дясната ръка към главата, също като току-що пробуждащ се човек, и сетне с мъка се надигна на колене.
— Ранен ли сте? — попита го детективът.
— Леко, на челото. Не е страшно. — С носната си кърпа той изтри тънката струйка кръв. После се изправи в цял ръст и каза: — Да не обръщаме повече внимание на тази драскотина! Виждате ли? Ето така! Превързвам я с носната си кърпа. А сега да продължим преследването! Въпреки всичко този негодник няма да ни избяга!