Арнд се радваше, че има до себе си толкова енергичен и дееспособен спътник. Иначе този човек само щеше да му пречи. Той забеляза дъските върху релсите и ги отстрани. После с помощта на комисаря отново изправи вагонетката върху релсите.
— Не е повредена — установи той. — Цяло щастие е, че тези вагонетки са направени толкова здрави. Нищо не бива да ни спира! Напред! Тръгваме!
И вагонетката на преследвачите потегли. Тъй като релсите не се спускаха вече толкова стръмно, скоростта им оставаше умерена. Отново по лицата на мъжете закапаха капки вода от скалистия свод над главите им, отново галерията зловещо закънтя от трополящите колела, отново пред погледите им, вторачили се в непрогледния мрак, зейна широко отворената паст на непознатата опасност…
Междувременно Горския призрак пак спечели значителна преднина. Вече приближаваше целта си. Престъпникът ликуваше, защото беше убеден, че при изхвръкването на вагонетката от релсите преследвачите му са пострадали тежко. А вероятно после куршумите му ги бяха довършили окончателно.
Най-после галерията стана равна и вагонетката бавно спря. Негодникът изскочи навън и като си пое дълбоко дъх, застана неподвижно до нея. Но съвсем скоро трепна, вдигна глава и внимателно се заслуша. Стори му се, че из подземния проход отново се разнесе далечен грохот от колела.
Погледна назад и видя как иззад последния завой на галерията пак се появи малка светлинка.
— Пъкъл и сатана! — запроклина той полувисоко. — Нима тези мерзавци са все още по петите ми?!
Вече започна да го обзема страх. Ако в най-скоро време не ги принудеше да се върнат, неминуемо щяха да открият тайната му — втория изход на галерията.
Отново се заслуша напрегнато. Шумът от колела ставаше все по-силен, светлината се приближаваше все повече и повече.
За него нямаше вече друго средство за спасение, освен да възпламени мината, поставена тук в случай на крайна необходимост. След като отломките от скалата се разхвърчат наоколо и затрупат подземния проход, тогава нека някой дойде и му докаже, че се е разхождал с вагонетката под земята! И дори ако онези подлеци зад него бяха останали здрави и читави след преобръщането на вагонетката и след револверните изстрели, едва ли щяха да се отърват от срутващите се скали — те или щяха да ги смажат, или да ги погребат живи.
Пипнешком, престъпникът бързо продължи да се придвижва напред, докато най-сетне стигна до мястото, където отстрани в стената беше поставен и изкусно прикрит дълъг възпламенителен фитил. Той беше свързан с взривно устройство, което според неговото мнение щеше да е достатъчно, за да срути тази последна част от галерията и по такъв начин да издигне непреодолима преграда между нея и шахтата с водещите нагоре стъпала.
Арнд и комисарят не подозираха абсолютно нищо за застрашаващата ги смъртна опасност, към която бързо ги носеше вагонетката. Забелязаха само, че тя постепенно започна да забавя ход.
— Галерията става вече равна — извика Арнд в ухото на комисаря. — Ще трябва да… чакай, какво е това там?… Внимавай! Дръж се здраво!
Отново се разнесе трясък. Бяха се сблъскали с изоставената от беглеца вагонетка. Но в резултат на намалената им скорост ударът съвсем не беше толкова силен.
— Слизайте! Прикрийте се зад вагонетката! — нареди Арнд. — Онзи тип може пак да стреля!
С тези думи той направи два скока назад и закри светлината на фенера, за да не предлага на неприятеля толкова удобна цел. Пипнешком комисарят се добра до него.
— Тук беглецът е зарязал вагонетката — прошепна Арнд. — Внимавайте!
— Смятате ли, че Горския призрак се е скрил нейде наблизо и ни дебне? — шепнешком попита комисарят.
— Възможно е. Затова ви посъветвах най-напред да потърсите прикритие. Но вече по-скоро вярвам, че престъпникът е продължил бягството си пеша. Иначе отдавна пак да е стрелял по нас. Освен това сигурно е изоставил вагонетката си точно тук, защото галерията е станала равна и няма как да продължи напред.
— Тогава да не се бавим дълго тук, а и ние да продължим преследването пеша.
— Тъкмо се канех да ви предложа същото. Нека опитаме! Но пак ви казвам: внимание, внимание!
Двамата предпазливо се изправиха на крака. Арнд съвсем лекичко откри фенера. Напрегнаха слух и зрение. В тъмната галерия пред тях нищо не помръдваше. Никой не стреля.
След малко бавно продължиха напред. Внезапно Арнд сграбчи ръката на комисаря и го задържа.
— Ей там! Виждате ли онази искряща светлинка?
— Сякаш се катери нагоре по стената! Какво е това? Преди още полицейският служител да беше изговорил въпроса си до край, детективът трескаво го дръпна назад.