— Стегнете се! — изкрещя му детективът. — Купчините камъни вече намаляват! Ето тук… слава Богу… мога да напипам релсите.
Той посегна назад, помогна на своя спътник да се изправи и го затегли подир себе си.
— Тъй! Тук пак можете да се изправите на крака. Олюлявайки се, полузашеметеният човек се остави изцяло в ръцете на Арнд. Краката му се раздвижиха машинално и надпреварата със смъртта отново започна.
Арнд беше хванал комисаря за колана и с полусвита ръка го тикаше пред себе си. Без тази груба помощ напълно изтощеният човек просто щеше да рухне където си беше и щеше да стане жертва на опасния газ гризу. Напрегнатото преследване, двукратното жестоко падане, измъкването измежду камъните на полусрутената галерия, пълзенето по остроръбестите скални отломки, както и свързаната с всичко това душевна възбуда съвсем бяха изчерпали силите на комисаря. И коленете на детектива силно трепереха, ала той стискаше зъби и се държеше.
Най-сетне въздухът започна да става по-чист. Двамата поспряха да си починат малко, но Арнд забеляза, че гибелните газове отново заплашват да ги догонят, и паническото им бягство продължи.
Вече бяха стигнали приблизително до мястото, където вагонетката им беше изхвърлена от релсите и Горския призрак бе стрелял по тях, когато пред тях изведнъж нещо проблесна.
— Светлина, светлина! — изпъхтя комисарят. — Тръгнали са да ни търсят!
— Шшшт! Тихо, да чуем!
Двамата спряха и внимателно се ослушаха. Приглушено, но все пак ясно доловиха дълбок басов глас, а веднага след това различиха размахван във въздуха фенер.
— Арнд… братовчеде Арнд!
— Лесничеят! — заликуваха двамата. — Моят добър приятел Вундерлих!… Вече сме спасени! Елате! Бързо!
Радостта и отново събудилата се надежда придадоха нови сили на комисаря и двамата се втурнаха напред.
— Братовчеде Арнд! Братовчеде Арнд! — Виковете ставаха все по-силни и по-силни. — Свети Нимрод, ако и едно косъмче му е паднало от главата, на всичките ще им извия врата!
Минута по-късно мъжете, които се обръщаха един към друг с „братовчеде“, топло се прегърнаха. Отначало Арнд протегна и двете си ръце към лесничея, ала това не задоволи стария. Той сграбчи детектива, заради когото бе изживял такъв страх, и здравата го притисна до гърдите си. В същото време в очите на Вундерлих се появи подозрителен влажен блясък.
Междувременно неколцината полицаи и граничари, следвали лесничея по петите, се заеха да помогнат на комисаря, който по почти чудотворен начин се беше съвзел и оживил благодарение на радостта от избавлението им от страшната опасност.
— Далече ли е до изхода? — беше първият въпрос на Арнд.
— Никак — засмя се Вундерлих. — Ей там отзад се намира изходът от този миши капан! Има само няколко минути път до там.
— Тогава да побързаме! Но изгасете фенера! Зад нас се разпростира газ гризу!
Лесничеят доста се изплаши.
— Газ гризу ли? Небеса, тогава трябва да си плюем на петите!
Той се втурна напред и само след броени минути стигнаха до отвесната дупка, в която сега имаше спусната стълба. По нея мъжете се изкачиха, без в момента да обръщат някакво внимание на продължението на галерията в противоположна посока.
— Но, по дяволите — не можа да се сдържи лесничеят, — къде изчезна Горския призрак?
— За това по-късно! — махна с ръка Арнд. — Първо един друг въпрос: къде са контрабандистите?
— Във воденицата.
— Всичките ли?
— Всичките! Здраво вързани. Не могат да избягат. Петнайсет души ги охраняват.
— Ами другите?
— Хукнаха към шахтата. — Какво е станало там?
— Никой не може точно да каже. Внезапно страхотен гръм разтърси земята, а после откъм входа на рудника към небето се издигна огромен огнен стълб. Сигурно е разрушена цялата шахта на „Божия благословия“.
Арнд беше дълбоко потресен.
— Господи, толкова широк обсег на действие ли е имал взривът?!
— Клетите миньори под земята! — продума комисарят. А детективът мълчеше. Беше имал намерение, след като излезе от галерията, преди всичко да продължи преследването на Горския призрак. Когато обаче узна огромните размери на унищоженията, причинени от експлозията, той си каза, че това вече не е толкова належащо и че навярно престъпникът със собствената си ръка беше сложил край на живота си.
Деветнадесета глава
Кълбото се разплита
Арнд, Вундерлих и комисарят отидоха най-напред до воденицата, за да видят какво правят задържаните контрабандисти, защото заради последните събития плановете на детектива се бяха променили.
Докато вървяха през градината на мелницата, лесничеят подхвърли една забележка, която му беше на езика още откакто тъй щастливо се натъкна на детектива.