— Господин братовчеде — поде той, — сега ви предстои да преживеете една голяма изненада.
— Тъй ли? — детективът се престори, че нищо не подозира, макар да предполагаше какво Щеше да последва. — Каква е тя?
— Свалихме маските на заловените контрабандисти и внимателно поогледахме тези негодници. Ще има да се чудите, като разберете кого открихме сред бандата.
— Е?
— Двама стари познати.
— Двама ли? — попита Арнд, този път наистина озадачен. — Мислех си, че ще е само един.
По лицето на лесничея се изписа разочарование.
— Да не би вече да знаете? Господин братовчеде, не ми разваляйте удоволствието! Вие за кого говорите?
— За „търговския партньор“ на Горския призрак, който с помощта на своите десетима носачи прехвърли тук контрабандни стоки през границата на Бохемия. Всъщност той е достопочтеният търговец Михаловски.
— Разпознали сте го въпреки маската му, макар преди никога да не сте го виждали?! Но това е невъзможно! Дори и аз самият му обърнах необходимото внимание едва след като забелязах онзи особен пръстен, който носеше и днес. Веднага си спомних описанието, дадено от собственика на „Златния вол“. А освен това и фигурата му е съвсем същата като на онзи човек, когото проследих чак до „Синята звезда“. И така, казах му право в лицето, че е Михаловски и… той си призна. Но туй наистина си имаше своите по-особени основания.
Арнд, който нямаше никаква представа какво се беше случило междувременно във воденицата, не обърна внимание на последната забележка на Вундерлих.
— А аз — каза той — отдавна вече знаех каква роля играе този човек. От известно време успях да открия и кой е Горския призрак… или по-точно кои са Горските призраци!
Тук Арнд млъкна. Бяха стигнали до воденицата. Мелничарят Вилхелми излезе да ги посрещне. Беше много бледен и видимо възбуден.
— Заловихте ли Горския призрак? — беше първият му въпрос. Страхът от отмъщението на предводителя на контрабандистите не му даваше мира.
— Струва ми се, мога да ви уверя, че веднъж-завинаги Горския призрак е обезвреден — заяви Арнд. Той си мислеше за страхотната експлозия, от чието опустошително въздействие беглецът в галерията едва ли се бе изплъзнал…
Той бързо прехвърли през ума си цялото положение на нещата и още при най-близкия двоен пост на двора направи знак на единия от полицаите да се приближи.
— Хей, вие!
На четири очи даде указания на полицая незабавно да се отправи към къщата на Зайделманови и да арестува всеки, било то мъж или жена, който се опита да я напусне.
После, минавайки покрай мелничаря, влезе в коридора и нареди да му отворят килера, където бяха събрали всички арестувани, както първата, тъй и втората група контрабандисти. Вилхелми гледаше да стои по-назад. Временно беше отстъпил своя фенер на комисаря. Освен това и Арнд отново беше запалил сигналния си фенер. Но и бездруго в охраняваното от полицаите помещение вече имаше осветление.
Пред очите на току-що влезлите хора се откри странна картина. Подредени в редици, тук лежаха както десетимата носачи на Михаловски, така и десетимата контрабандисти на Горския призрак. Всички бяха здраво вързани. Самият Михаловски беше положен върху малко слама в един от ъглите. Изглеждаше смъртно бледен и едва-едва дишаше, Палтото, панталоните и ризата му бяха разкопчани и разтворени. Лявото му рамо заедно с част от гърдите бяха превързани. От превръзката се процеждаше кръв.
— Този нададе предупредителен вик, когато трябваше да задържим втората група контрабандисти — доложи един от застаналите на пост полицаи. — И тогава стрелях по него. За съжаление е тежко ранен. Нямах възможност да се целя добре.
Комисарят само махна с ръка. А Арнд проследи един знак на лесничея, който му посочи към ъгъла вляво от входа. Там, последен в първата редица на пленниците, лежеше някакъв човек, облечен в шуба и обут във високи ботуши, чийто поглед, изпълнен с пламтяща омраза, се беше впил в детектива.
— Помощник-главатарят на бандата! — каза Вундерлих, като многозначително наблягаше на всяка дума. — Това не е ли изненада?
— Тъй, тъй — кимна Арнд спокойно и невъзмутимо. — Значи затова ми споменахте за двама стари познати и затова Горския призрак, ми заяви, че сред групата от негови хора имал свой специален човек, който надзиравал всичко! Самият търговец Мартин Зайделман!
Той пристъпи близо до задържания негодник.
— Господин Зайделман, край на ролята ви, която играехте толкова време в Хоентал. Никога повече няма да използвате и да измъчвате бедните тъкачи. От днес нататък Горския призрак престава да бъде господарят и потисникът на цяла т а област.