— Съвсем сигурен съм. И за днес, а и за следващите дни не се предвиждаше подобно нещо.
— Но все пак не е изключено…
— Невъзможно! Самият аз съхранявам всички взривни материали.
— Тогава причината за експлозията е рудничният газ, така ли?
— Не. Беше истинско взривяване.
— Но нали сам казахте, че не е издавана подобна заповед!
— Така е! И въпреки всичко имаше взривяване, и то не с барут, а с динамит! Хора като нас умеят да различават едното от другото.
— Но тогава изобщо не разбирам… Дотук Арнд беше слушал мълчаливо, но реши, че е време да се намеси в разговора, и каза:
— Извинете, мисля, че съм осведомен по този въпрос. Аз ще…
Той млъкна, понеже в същия момент изнесоха на повърхността първите жертви на престъпното взривяване — обгорени, разкъсани, обезобразени почти до неузнаваемост тела. Жените пронизително се разпищяха, а тълпата им отговори със сълзи и ридания. Главният надзирател нареди да освободят мястото от хората и да блокират най-близката околност на шахтата, както и да накарат тълпата да се отдръпне по-назад, за да може да се поддържа необходимият ред.
Арнд разбра, че в тези минути никой нямаше да го чуе, и затова реши да се заеме със собствената си работа.
— Ще трябва да сложим ръка също и на пазача Лаубе — каза той на комисаря. — И той е съучастник и доверено лице на тези престъпници. А най-накрая ще се отправим към дома на Зайделманови!
Пазачът не си беше в къщи. Комисарят даде заповед на неколцина от хората си да го намерят и да го задържат. В същото време Арнд се обърна към жената на Лаубе:
— Над вашия мъж тегне подозрението, че е помагач на Горския призрак. Вероятно и вие сте негова съучастница. Затова съм принуден да наредя да арестуват и вас.
Жената се изплаши и се разтрепери.
— Да ме арестувате? Мен? През целия си живот съм била почтен човек и достатъчно често съм предупреждавала мъжа си.
— Предупреждавахте ли го? За какво?
Тя разбра, че е казала твърде много, и не пожела повече да отговаря, обаче Арнд не я остави на мира и на първо време успя да изтръгне частично признание.
— За… за… ами за онзи звънец — макар със запъване, жената изплю камъчето.
— Я ни го покажете!
Тя заведе мъжете (междувременно комисарят отново се беше присъединил към Арнд) пред един стенен шкаф, на чиято задна стена имаше поставено звънче, а до него се виждаше и шнур, само че двете не бяха свързани.
— Накъде води този шнур? — попита Арнд. — И откъде идва жицата, която задвижва този звънец?
— Не знам.
— Много жалко за вас, добра жено — намеси се комисарят. — Ще ви държим в ареста, докато си спомните.
Жената пребледня. Ясно си личеше, че страхът й нарастваше.
— Нямам никаква вина — заекна тя.
— Това ще се изясни.
— Чувала съм, че една жена не е длъжна да прави донесения в полицията срещу мъжа си — опита да се измъкне тя. — Не е длъжна да дава показания срещу него и в съда.
— Все пак този случай е малко по-различен — поучи я Арнд. — Тук не става дума само за контрабанда, а и за убийства. Разберете ме добре, има голяма разлика между жена, която не прави донесения срещу мъжа си, и жена, която е съучастник на мъжа си, която се е провинила в укривателство. Съветвам ви да бъдете искрена. Имате ли деца?
— Четири.
— Е, тогава помислете за тези деца! Ако баща им отиде в затвора, не бива да изгубят и майка си! Кажете ни истината! Не искам да съм безсърдечен. Ще приема, че нямате пряка вина, но сигурно знаете накъде води този шнур, нали?
— Да — призна тя най-сетне. — Стига чак до кантората на господин Зайделман.
— Вашият мъж и Зайделман са си разменяли сигнали, така ли?
— Да.
— С каква цел?
— Винаги, когато Зайделман искаше да доведе тук някакъв човек, преди това позвъняваше, а мъжът ми звънеше, когато при него дойдеше някой непознат и пожелаеше да разговаря с… със Зайделман.
— Нека кажем — с Горския призрак! Добре, добре. Продължете! Какви бяха тези хора?
— Не ги познавах. Те рядко влизаха в стаята.
— Какво искаха?
— Не знам. Само си мислех, че може би са контрабандисти. Но не биваше да казвам на мъжа си нито дума, иначе той просто побесняваше.
— Хубаво. Вярвам ви. Затова няма да ви арестувам. Но останете си в къщи! Може би ще се наложи пак да разговаряме. Всеки опит за бягство ще има много лоши последствия за вас.
Мъжете излязоха от къщата на Лаубе, за да се отправят най-сетне към Хоентал и да посетят дома на Зайделманови. Комисарят изпроси от главния надзирател неколцина работници, които, въоръжени с кирки и лопати, се присъединиха към групата им.