Двадесета глава
Съдбата наказва и помирява
Цялото село беше като разбунен кошер и затова никак не беше чудно, че и у Зайделманови прозорците все още светеха. Пред къщата Арнд се натъкна на полицая, когото беше изпратил да стои на пост.
— Е?
— Никой нито е влизал, нито е излизал.
— Добре.
Госпожа Зайделман си беше у дома. Съвсем естествено беше силно развълнувана от експлозията, която разтърси къщата до основи, и явно се изплаши, когато видя пред себе си тримата господа, придружавани от трима униформени полицаи и няколко работници.
— Познавате ли този документ? — попита я комисарят, като й показа служебната си карта. — Аз съм от криминалната полиция и идвам по служба. Къде е мъжът ви?
Жената, която правеше впечатление на потиснато и сплашено същество, огледа мъжете един подир друг с блуждаещ, несигурен поглед и отговори, кажи-речи, с тона на дете, механично заучило някакво стихче.
— Излезе.
— А синът ви?
— И той не е у дома.
— Ами къде е?
— Не знам.
— Но обикновено една жена винаги знае къде е нейният мъж или нейният син. Да не би и с господин Аугуст Зайделман да не можем да разговаряме?
— За съжаление, не. Той също излезе. Преди малко чухме ужасен гръм и цялата къща потрепери. Тогава моят девер каза, че сигурно в мината е избухнал газ гризу. След това отиде да провери какво е положението при шахтата.
— Хмм. Заведете ни, моля, в работните помещения на съпруга си!
Жената взе ключовете от стената и тръгна пред всички.
Мъжете я последваха, след като комисарят тихо нареди на един от полицаите да изпрати част от хората им при мината да търсят рентиера Зайделман и възможно по-скоро да го арестуват. Не се забавиха кой знае колко в първата стая, където тъкачите предаваха изработеното и получаваха парите си. Там нямаше какво да се открие. Преди всичко Арнд си беше поставил за цел да претърси онази кантора, в която преди време от покрива на ниската барака беше наблюдавал тримата Зайделманови.
Там висеше вече споменатата картина, която закриваше дупката в стената, където беше тайникът на Зайделманови. В стаята имаше едно писалище, маса, два канцеларски пулта и един шкаф. В стената бе вградено малко шкафче.
— Какво има вътре? — Арнд посочи тъкмо това стенно шкафче.
— Няколко бутилки и чаши — беше краткият отговор.
— И нищо друго?
— Ами не, че какво друго може да се сложи в едно толкова малко шкафче?
— Е, тогава аз да ви кажа — звънче. — За какво служи то? Госпожа Зайделман трепна.
— Не знам — каза тя с несигурен глас. — Сигурно звънецът е бил тук още преди да се нанесем.
Но нали самите вие сте строили тази къща, както ми разказаха хората от селото! Как е възможно тогава звънецът да е бил вече тук? Я отворете шкафчето!
— Нямам ключ за него.
— Странно. А ние нямаме време да извикаме ключар.
Арнд поиска от Вундерлих здравия му ловджийски нож и разби вратичката на шкафчето. На задната страна видяха, че е поставено звънче, а до него имаше шнур, също като в стаята на пазача Лаубе.
— Както предполагахме — кимна комисарят. — Този шнур задвижва звънеца на пазача, а неговият шнур задейства ей това звънче. Даже е излишно да опитваме, за да го докажем. Но сигурно е било много трудно да се прокарат под земята двете жици до жилището на пазача на шахтата. Как ли са успели да ги поставят, без да ги забележи някой случаен човек?
— Нито са копали, нито са се мъчили особено — обясни Арнд, — а просто са ги издърпали от едното жилище до другото.
— Какво искате да кажете? Та това не е ли едно и също?
— О, не! Да копаете, за да поставяте някакъв проводник или жица в земята, това сигурно ще направи впечатление. Но жицата просто е била изтеглена през помещение, което е било вече налице.
— През помещение, което е било вече налице ли? Значи, както изглежда, допускате, че от тук до мината, а това ще рече и до дома на пазача Лаубе, води някаква отдавна изоставена странична галерия, така ли?
— Точно така! — кимна Арнд. — Не ми се вярва да се лъжа. При тези думи той многозначително погледна комисаря, а после отново се обърна към жената:
— Тук има ли някакъв подземен проход?
— Не.
— Значи отричате?
Госпожа Зайделман се изчерви, но замълча. Ето защо Арнд сметна за необходимо най-сериозно да я предупреди:
— Изглежда, не разбирате в какво положение се намирате. Имаме пълно основание да обвиним семейство Зайделман в извършването на тежки престъпления. Ако сте участвали в деянията на вашия мъж, девер и син, тогава и вие ще бъдете наказана. Не го забравяйте, докато мислите какво да ми отговорите! Сега ми се ще да узная какво помещение се крие зад тази стая. Искам да кажа, непосредствено зад стената, където е вградено шкафчето.