— Ето, вижте тук доказателството, че Вилхелми е работил напълно самостоятелно, по собствени идеи, и е предал съвсем годни за използване скици. На Зайделман и през ум не му е минавало да ги изхвърля на боклука като напълно ненужни. Възраженията му са били пълна лъжа и измама. Вилхелми е оправдан. Ще се радва да го чуе. А сега да се огледаме по-нататък!
Слязоха долу в избата. Осветлението им осигуряваха както сигналният фенер на Арнд, така и фенерът на воденичаря, който по нареждане на комисаря беше взет от един от неговите хора.
Детективът пръв започна да се спуска по стъпалата, като внимателно осветяваше зидовете. След няколко крачки той се спря.
— Виждате ли, ей тук двете жици излизат от стената и се спускат надолу към избата! Необходимо е само да ги проследим и сигурно ще открием галерията.
След като се озоваха в избата, жиците ги отведоха до вратата, през която Зайделман навярно имаше навика да излиза веднага щом звънецът на Лаубе извикаше Горския призрак за среща с някакъв човек. Арнд се обърна към жената:
— Накъде води тази врата?
— Не знам.
— Наистина ли?
— Никога не съм имала ключ за нея, а и моят съпруг ми е забранил да разпитвам за подобни неща, а камо ли тайно сама да се ровя и да търся.
— Е, тогава ще трябва да си помогнем с брадва. Един от работниците разби вратата. Пред очите на мъжете зейна тъмна галерия.
— Ето че намерихме каквото търсехме! — рече Арнд. — Госпожо Зайделман, действително ли никога не сте слизали в тази галерия?
— Никога.
— Тогава навярно не знаете и какво се намира тук в този сандък, така ли?
— Не знам.
— Добре. Да проверим!
Арнд вдигна капака и започна да вади съдържанието навън.
— Я, каква мила изненада! — обади се лесничеят, който се беше приближил и се беше надвесил над сандъка. — Та това е цял склад за предрешване на крадци и контрабандисти! Кой би предположил, че ще намери подобно нещо в дома на знатните Зайделманови!
Жената се извърна, защото не искаше повече да гледа.
— Перуки и фалшиви бради — продължи Вундерлих. — Черни маски и чаршафи… ха, братовчеде Арнд, я погледнете тук!
Всичките чаршафи бяха белязани с буквите М и Т., a когато Арнд измъкна и последния чаршаф от сандъка и го разгъна, Вундерлих нададе силен тържествуващ вик:
— Ето, значи е вярно! Ей тук е откъснато ъгълчето, дето го намерихме в гората. Едната буква е останала върху нашето парче, а другата е тук… няма никакво съмнение! М. Т.! А това значи Маргарете Тониг, което е моминското име на госпожа Зайделман. Доказателството е намерено — единият от двамата Зайделманови е застрелял офицера на граничарите!
При последните му думи, без да издаде нито звук, жената се строполи на земята.
— Припадна — каза Арнд, надвесил се над нея. — Господин комисар, ще ви посъветвам да оставите тук последния си полицай, за да охранява както входа на галерията, така и изпадналата в безсъзнание жена. А ние ще навлезем в подземния проход и ще вървим докъдето ни позволи рудничният газ. Елате, господа!
Те видяха, че галерията все още бе твърде лесно проходима. Колкото и странно да беше, въздухът не беше лош; двата фенера горяха спокойно, а светлината им бе напълно достатъчна.
— Струва ми се, че газовете са се оттеглили в другата посока, отвъд срутването — обади се комисарят след малко.
— Без съмнение — отвърна Арнд.
— Но все още не е сигурно.
— О, сигурно е! Мисля, че в най-скоро време… чакайте! Чухте ли нещо?
Те спряха. Някъде пред тях се разнесе странен звук.
— Звучи, кажи-речи, така, както стене ранен дивеч — обади се Вундерлих.
— Не — възрази му Арнд, — това са стенания на човек, изпаднал в ужасна смъртна опасност!
— Господи! Тогава там лежат миньори, претърпели злополука!
— Едва ли. Все още не сме толкова близо до каменовъглената мина. Мили Боже! Мислех, че е мъртъв! Но това… това може да е само Фриц Зайделман… Горския призрак!… Да побързаме!
Мъжете се затичаха напред. Постепенно стенанията се превърнаха във вопли, а после и в рев. Гласът на човека беше вече предрезгавял и изпълваше подземния проход с неизказано зловещи звуци.
— Помощ, помощ! — разнесе се. Така можеше да вика само някой, който е изпаднал в ужасна беда или изпитва страхотни мъки. После болезненият вой премина в сърцераздирателни ридания.