Арнд, който беше изпреварил малко другите, бе принуден в този момент да спре, защото по-нататък не бе възможно да се върви. Галерията беше засипана. Скоро останалите го настигнаха.
Арнд освети пода и ужасен, извика:
— Боже Господи!… Затрупан е!
— До гърдите! — добави лесничеят. — А лицето му е посиняло и подпухнало. Станал е почти неузнаваем!
— Давайте кирките и лопатите! — нареди детективът. Хората започнаха безмълвно работа. Пръст и камъни полетяха настрани. Нещастникът млъкна. Бе загубил съзнание.
Измина почти половин час, докато успеят да освободят тялото му, и ето че за спасителите веднага възникна голяма опасност.
— Внимавайте! — предупреди един от работниците. — Скалата започва да поддава! Назад, назад!
Мъжете вдигнаха изпадналия в безсъзнание човек и побягнаха назад, по-далеч от мястото на нещастието. Спряха едва когато им се стори, че галерията отново изглежда достатъчно надеждна. Там положиха тежко ранения на земята и осветиха лицето му.
— Подпухнал е и е станал черно-син — повтори лесничеят.
— Да, изглежда ужасно — съгласи се Арнд. — Но въпреки всичко мога да разпозная в него Горския призрак, дори само по облеклото. Това е Фриц Зайделман. Навярно още докато е бягал, е свалил и захвърлил маската на Призрака. Гърдите му слабо се повдигат, но с него е свършено. Целият е смазан от кръста надолу.
— А беше отредил тази участ за вас! — промърмори лесничеят. — Да, да, тъй е на този свят. Добрият Дядо Боже е все още жив и е справедлив съдия!
Той се извърна настрани. Тогава Арнд сложи ръка на рамото му и каза:
— Моля ви, братовчеде Вундерлих, избързайте напред и кажете на полицая да се оттегли с жената в кантората. Ще трябва да отнесем ранения в къщата, а ми се иска да й спестя мъката да види сина си да умира по такъв начин.
— Хмм! Може би сте прав.
— Не само може би. Впрочем, последните мигове, когато този престъпник ще дойде в съзнание, се полагат на нас. Не сме сигурни дали баща му ще направи по-нататък някакви признания. Тъй че предвидливостта ни повелява да се опитаме да узнаем нещо от сина.
Вундерлих отиде да предаде заповедта на полицая. Другите решиха да изчакат, докато жената напусне галерията, за да внесат после ранения в къщата. Но нещата се развиха иначе.
Най-неочаквано Фриц Зайделман нададе ужасен вик и всички изплашено се стреснаха. Погледнаха към него. Той лежеше неподвижно, но очите му бяха отворени. В погледа му се четеше неизказана болка и мъка. Зъбите му скърцаха. Беше успял да издаде само този единствен вик, навярно защото силите му не бяха стигнали за нещо повече.
— В съзнание е — тихо каза комисарят. — Дали ще ни познае?
Арнд коленичи до ранения.
— Знаете ли къде се намирате?
Фриц раздвижи синьо-черните си устни, но не можа да каже нито дума.
— Отговаряйте ми само като кимате или поклащате глава! Чувате ли какво ви говоря?
Последва съвсем леко кимване.
— Можете ли да си спомните всичко, което се случи? Раненият отново кимна.
— Остават ви броени мигове живот. Не напускайте този свят като закоравял грешник! Ние знаем всичко, както и че вие и вашият баща сте играли ролята на Горския призрак. Отговорете ми само на още няколко въпроса: вие ли зашихте дантелите под подплатата на палтото на Едуард Хаузер, за да бъде заподозрян в контрабанда?
Умиращият отново кимна.
Арнд набързо размени няколко думи с комисаря и след това изпратиха един работник да уведоми кратко и по-внимателно госпожа Зайделман за участта на нейния син. После детективът пак се обърна към разобличения Горски призрак:
— А какво е положението с майка ви? Доколко е посветена тя във вашата дейност?
Отново устните на тежко ранения човек се опитаха да промълвят няколко думи. Главата му неспокойно се заобръща ту на една, ту на друга страна. Всички разбраха, че Фриц Зайделман полага нечовешки усилия да отговори на този въпрос.
— Тя… не е… виновна! — неочаквано изрече той с голяма мъка.
Всички изненадано наостриха слух. Никой не беше очаквал, че ще чуе макар и една дума от него. Несъмнено любовта към майка му бе дълбоко вкоренена в неговото сърце — единственото благородно чувство, на което бе способен.
— Разбирате ли какво ви говоря? — Предвид на промененото положение комисарят побърза да подеме истинския разпит.
Фриц Зайделман кимна.
— Вие сте Горския призрак, нали? — беше следващият му въпрос.
— Да.
— Вие и вашият баща?
— Да.
— Ами чичо ви, рентиерът Аугуст Зайделман, и той ли беше посветен във всичко? Отново кимване.
— Баща ви застреля един граничен офицер близо до лесничейството, нали?