Двамата учудено го зяпнаха, защото нищо не разбираха.
— Поздравления ли? — попита най-сетне Едуард.
— Че за какво? — обади се и Енгелхен.
С лукава усмивка лесничеят посочи с палец зад гърба си.
— Ще ви обясни ей този господин! Това е в неговите компетенции.
С тези думи той имаше предвид комисаря, който тъкмо в този момент влезе в стаята.
— Радвам се, че мога да ви донеса добра вест — започна полицейският служител. — Вашата невинност е доказана. Излезе наяве, че Фриц Зайделман, обвинил вас, Едуард Хаузер, в контрабанда, преди това тайно се е промъкнал в стаята ви и е зашил дантелите под подплатата на палтото ви.
— О, този…
Ангелика стоеше до него със святкащи от гняв очи.
— Недейте да го ругаете! Повече няма да се разправяте с него — каза със сериозен глас комисарят, — защото той вече е наказан.
— Как е наказан?
— Мъртъв е.
— Мъртъв?… Боже мой! — успяха само да кажат двамата млади.
— Да, да — промърмори с дълбокия си бас старият Вундерлих, — нашият Господ Бог не позволява да се шегуват с него!
— Струва ми се — каза комисарят, — че господин лесничеят ще може да ви разкаже и обясни всичко далеч по-добре от мен. Затова не искам да се бавя и само ще ви направя следното служебно съобщение: и двамата сте свободни. Ето и съответните официални документи!
— Свободни? — промълви Енгелхен. — Ами как така?
— Свободни сте, защото младият господин Хаузер е невинен и защото съдията прояви снизхождение към малката госпожица и към прибързаната й постъпка.
Комисарят подаде ръка на двамата, а после, като кимна с глава към стария Вундерлих, каза:
— Впрочем, дами и господа, господин лесничеят измоли правото сам да ви обясни всичко. Струва ми се, че тази задача е поверена на най-подходящия човек. Виждате, че той вече губи търпение… а мен ме чака долу шейната.
На гробището, простиращо се извън окръжния град по склона на един хълм, пред полузаличена надгробна могила бе коленичил в снега снажен мъж. В ръката си държеше скромно букетче от приветливи кокичета, първите цветя, появили се през тази година, единствените, които можеха да се намерят в планинското градче.
Мъжът прекара дълго време така, потънал в своите безмълвни молитви и мисли. Най-сетне се изправи, отстрани с ръка снега от западния край на гроба и внимателно сложи букетчето на земята, сякаш се боеше да не би да събуди спящата… Устните му прошепнаха:
— Майко, доволна ли си от своя син?
Оттук нататък в Хоентал започнаха да се извършват огромни промени и в по-голямата си част те бяха дело на един-единствен човек. След като толкова успешно разреши задачата на своя живот — да възстанови честта на мъртвата си майка и да избави родното си село от безчинствата на Горския призрак, — Франц Арнд се отказа от професията си на детектив. Но стремежът му да бъде закрилник и приятел на изпадналите в беда хора, стремеж, който го беше съпътствал толкова години, прекарани в преследване на престъпници, бе все още жив в него и макар по по-различен начин, продължи да влияе на дейността и постъпките му.
— Вече знаете, че сме роднини — поде той един ден, заобиколен от семейство Хаузер, което го почиташе като свой покровител. — Действително съм ваш братовчед, а не братовчед на стария Вундерлих. Хайде да седнем заедно и да поговорим за бъдещето!
Хаузерови не чакаха да ги кани повторно. Насядаха около масата в малката стаичка на тъкача и господин братовчедът взе думата:
— Какво стана, Едуард, поприказва ли си със съседа Хофман?
— Надълго и нашироко — отвърна Едуард и грейналите му очи издаваха ясно как бе протекъл въпросният разговор. — Старият Хофман е станал съвсем друг човек. Обеща ми най-тържествено, че Енгелхен ще стане моя жена. Само че ще трябва да почакаме, докато бъда в състояние да изхранвам жена си.
— Добре — кимна Арнд. — И аз съм на същото мнение. Няма защо да бързате със сватбата. Но нищо не ви пречи да отпразнувате годежа. По този повод още отсега ще обявя моя подарък. Властите конфискуваха всички имоти на Зайделманови. Техният парцел, къщата и търговската кантора трябваше да бъдат продадени на търг, но аз успях да го предотвратя и сравнително евтино купих фирмата и парцела. Ала самият аз изобщо не знам какво да правя с тях. Нищо не разбирам от тъкачество. Ти какво ще кажеш, Едуард, би ли продължил да ръководиш фирмата от мое име? След като навлезеш в нещата и се уредиш, в деня на сватбата ще ти подаря къщата и търговската кантора. Тогава ще бъдеш вече осигурен и заможен човек.
Отначало това великодушно предложение бе последвано от слисано мълчание. Внезапната огромна промяна, шеметното издигане в живота на бедния надомен тъкач не можеха да не го изплашат. Но после се надигна буря от ликуващи викове, а в крайна сметка резултатът беше щастлив и радостен годеж, увенчан с един твърд договор между Арнд и Хаузерови.