— Вятърът беше засипал всичко със сняг — поясни Вундерлих. — Търсихме според силите си. И самият аз бях там. Може би ще е възможно през пролетта, след топенето на снеговете, да се открие още нещо. Ах, драги ми господине, това е вече истинска беда! Направо да те хване страх да живееш сега тук в гората. Несъмнено дължа живота си единствено на голямата си предпазливост. Изпълнявам дълга си на лесничей и никога не се бъркам в делата на контрабандистите. Това е работа само на граничарите.
— Да не би да искате да намекнете, че не мога да разчитам на помощта ви? Та нали целта ми е да разкрия тайната на Горския призрак!
— Хмм, не съм имал предвид подобно нещо. В случая става дума за подло убийство и то е извършено в моята гора. Тогава като лесничей върху мен пада и задължението да се занимая с престъплението. Само че, господин братовчеде, струва ми се, че за цялата работа ще е по-полезно да не участвам съвсем явно в издирването. По-късно сигурно ще ми дадете право.
— Възможно е, но и аз съвсем не искам нещо друго от вас, освен тайно да ми помагате. Никой човек не бива да разбере защо и самият аз съм тук.
Лесничеят кимна бавно и замислено. Лека-полека започна да му харесва мисълта да помага на мнимия си братовчед да постигне своята цел.
— Имате ли вече някакъв план? — попита той. — Как смятате да подхванете тази работа?
— Все още не съм решил. Преди всичко малко ще се поогледам.
— Тогава ви пожелавам повече късмет, господин братовчеде, макар че се съмнявам в успеха ви.
— Вие май предварително се съмнявате, а? Защо? Лесничеят внимателно огледа Арнд от глава до пети.
— Хмм, имате здраво телосложение и изглежда, сте сръчен и пъргав, но си остава открит въпросът дали предстоящите трудности и опасности ще са по силите ви, за да ги преодолеете. Не бива да забравяте, че вече много хора опитаха какво ли не, за да открият следите на Горския призрак и да сложат край на безчинствата на контрабандистите, но без никакъв успех. Защо пък точно вие да имате повече късмет?
Арнд вдигна рамене.
— Ще видим. Във всеки случай ще направя всичко възможно да заловя тайнствения Горски призрак, чиито ръце дърпат конците на всички престъпни кроежи тук по границата. Не знам дали имам основание да се страхувам от този непознат, ако застанем като мъже лице в лице. Не мога да кажа също и дали не ме превъзхожда по хитрост, той, който очевидно е хитър, лукав и находчив колкото си иска. Но просто съм длъжен да опитам. Все пак имам едно предимство пред него.
— Кое е то?
— Известни са ми неговите престъпления и трикове, докато той нищо не подозира за намеренията ми.
Тук вече лесничеят си позволи лека снизходителна усмивка и тъй като неговият гост го погледна въпросително, Вундерлих открито изрази съмненията си:
— На първо време — каза той, — само на първо време, господин братовчеде! Впрочем, мисля, че този изпечен негодник полека-лека ще разбере, че един мъж, тоест вие, го търси и е попаднал на следите му.
— Да, но вие казахте „един мъж“. Ами ако успея да направя така, че да не се появявам винаги като един и същ човек? Навярно знаете, че изкуството за преобразяване на външността е част от професията ми.
Лесничеят отново се усмихна.
— Чувал съм за това, но ми се струва, че твърде лесно може да се разпознае перуката или някоя фалшива брада.
— Тъй ли? Значи тъй мислите? Я да видим! Арнд се изправи и се приближи до малката пейка на кахлената печка, където имаше леген, пълен с вода. Докато мокреше крайчето на носната си кърпа, той попита през рамо:
— Колко години ми давате?
— Около четирийсет.
— Ами сега?
Той хвана косата си, последва рязко дръпване, след което се обърна. Черната му коса изведнъж бе станала руса. Лесничеят ококори очи, а жена му изненадано извика. А Арнд се усмихна и каза:
— Е, досега забелязахте ли, че нося перука?
— Не, наистина не, и при това, докато все още бяхте загадка за мен, аз много внимателно ви огледах.
— Виждате ли! А сега ще ви покажа и още нещо.
Арнд махна и мустаците си. После прекара влажната носна кърпа няколко пъти по цялото си лице, сякаш искаше да приглади някакви бръчки.
— Така. Ами сега какво ще кажете, господин лесничей?
— Мътните го взели, подобно нещо наистина не бях смятал за възможно! Преди ми изглеждахте на четирийсет, после на трийсет, а ето че сега ми се виждате и още по-млад. Това действително е такъв майсторски номер, който едва ли някой друг ще направи тъй лесно, господин таен полицай! Вече, кажи-речи, вярвам, че можете три пъти да минете под носа на някой преследван от вас престъпник, без той да забележи, че пред очите му се мярка един и същ човек. Бербхен, не си ли и ти на същото мнение?