— Личи си, че нямаш никаква представа за изисканото общество. Тази рокля представлява носията на една италианка. Такива корсети и рокли са на мода в Италия. Там всяко момиче ходи по улицата ей така. Но ти естествено не си и чувал за това. Съжалявам, че изобщо си направих труда да идвам до тук заради теб.
— Но, Енгелхен — прекъсна я той, — бъди разумна и…
— По-добре ти да се беше държал разумно и вместо благодарност за моята добра воля да не ми беше наговорил такива неприлични неща!
— Аз бях само толкова изплашен… аз… наистина направо се засрамих.
— По-добре се срамувай заради думите си!
— Представих си, че на бала ще ходиш така пред непознатите мъже. Помисля ли си го, изпитвам такова чувство, сякаш всеки момент ще се задуша. Енгелхен, моля те, моля те от цялото си сърце, не отивай на това забавление!
По друго време този негов тон, в който ясно си личаха молба, страх и искрена любов, сигурно щеше да направи впечатление на момичето, което дълбоко в сърцето си също така обичаше Едуард, само че все още не беше осъзнала тази любов. Обаче в момента гордостта й бе наранена, самата тя бе обидена и раздразнена. И ето че в крайна сметка възбудата й я накара да избухне. Тя гневно тропна с крак и му се сопна:
— Я ме остави на мира с твоите приказки! Всичко е точно така, както ти казах преди малко. Ти просто ми завиждаш и те е яд, че не можеш да присъстваш на увеселението. Изобщо мислиш само за себе си. Затова искаш и аз да си остана у дома и да си проваля хубавата вечер. Но подобно нещо и през ум не ми минава. Освен това нямам никакъв друг избор, защото татко направо ми заповяда да се отзова на поканата. Е, сега знаеш как стоят нещата. Лека нощ!
Вратата се хлопна зад гърба й. Едуард понечи да каже още нещо, ала устните му не можаха да отронят нито дума. И телесно, и душевно той бе като парализиран. Само в главата му кипеше трескава мозъчна дейност и се въртяха най-безумни мисли, гонейки се една друга.
И от тази бясна гонитба постепенно възникна и се оформи една-единствена ясна мисъл — Енгелхен просто не съзнаваше какво върши. Тя сляпо беше тръгнала право в ръцете на ужасна опасност. Още от деца ти си бил неин приятел и си длъжен да я закриляш, дори и срещу собствената й воля!
После той се замисли над начина, по който можеше да стане това, блъска си главата цяла нощ, но без да успее да намери някакъв изход. На следващото утро главата му бе натежала, а мислите му бяха съвсем объркани, тъй че трябваше да полага големи усилия да участва в радостта на своите родители, братчета и сестричета, които толкова неочаквано се бяха отървали от надвисналата над тях ужасна беда и мизерия.
— Отивам при надзирателя в мината и ще го попитам за някаква работа — заяви той на баща си. А тайно в себе си си каза:
„Непременно трябва да направя нещо за Енгелхен… нещо, каквото и да е!“
Трета глава
Бедното село на тъкачите
В неделното утро пред портата на Зайделманови спряха две товарни коли, от които работниците стовариха няколко тъкачни стана.
— Какво ще правиш с този боклук? — попита рентиерът своя брат. — Та всичко това е толкова старо и износено. Мартин Зайделман поглади самодоволно брадичката си.
— Нищо не разбираш. Закупих тези станове на един търг на фалирали собственици. Всеки един от тях ми струва чисти осем марки. Който от местните хора поиска работа от мен, ще трябва да вземе и от моите станове — било като го купи, било под наем. А аз ще продавам бройката по четиридесет марки. Годишният наем пък ще възлиза на петнайсет марки. Повреди ли се станът, наемателят се обвързва по договор или да го поправи за своя сметка, или пък да ми плати за него споменатите четиридесет марки.
Рентиерът направи такава физиономия, която изразяваше какво ли не — и учудване, и признание, и злостна подигравка.
— Много добре си усвоил занаята лихварство, няма що — каза той.
В същото време младият Зайделман седеше в кантората си и пишеше писмо до своя приятел Щраух, за да му даде още някои указания за празничната вечер във вторник. На бала всичко трябваше да мине по мед и масло.
Писмото беше кратко. Фриц го залепи, написа адреса и позвъни. В стаята влезе млад момък, който работеше при него като помощник-разносвач.
— Сега ще отидеш до града и ще предадеш това писмо на търговеца Щраух! Побързай, за да можеш час по-скоро да се върнеш!
Разносвачът веднага тръгна за града. Не беше особено очарован от това поръчение, защото още в ранни зори трябваше да бие трудния път до административната управа на мината. А сега пък му наредиха да отиде до града и на всичко отгоре бързо да се върне.