След като почука, вратата се открехна и в тясната пролука се показа кокалестото лице на някакъв мъж с огромни очила на носа.
— Какво желаете? — разнесе се от широката уста с безцветни устни.
— Искам някакъв костюм за бал с маски.
— Моля, влезте! Наистина, неделя е, но щом работата не търпи отлагане, ще направя изключение.
Стаята, където влезе Едуард, беше пълна с висящи на закачалки стари дрехи, които издаваха твърде неприятна миризма. Търговецът внимателно го огледа и попита:
— За кого ще е костюмът?
— За мен.
— Хмм. Не ще да е останало още кой знае какво. Господата от „Казиното“ взеха вече всичко, каквото имах. За кога ви трябва костюмът?
— За вторник.
— Аха, значи също за бала на „Казиното“. Жалко. Вчера обещах двата най-хубави костюма на търговеца Щраух и неговата годеница. Той ще отиде маскиран като турчин, а госпожица Танерт — като черкезка. Да знаете — човекът с огромните очила се усмихна смутено, — че ви казвам това напълно поверително. Всъщност не бива нищо да издавам. Дори госпожица Танерт няма никаква представа, че годеникът й е избрал костюм на турчин. Я сега да видим какво е останало за вас! Струва ми се, че ще мога да ви предложа само едно домино.
Едуард не знаеше какво е това, но не искаше да се изложи.
— Моля, покажете ми го!
— Един момент!
Човекът излезе и Едуард остана сам. Погледът му неволно се зарея през прозореца към малкия ъгловат двор. Помисли си: „Вдругиден на бала ще има един човек в повече. Но нима наистина този човек непременно трябва да съм аз? Ами ако някой от другите не дойде и аз заема мястото му?“ Изведнъж във въображението му се оформи полуготов план, един такъв налудничав и недообмислен план, какъвто можеше да се роди единствено от големия страх на едно най-обикновено наивно селско момче за обожаваното от него момиче. Тъкмо когато Едуард обмисляше странното си хрумване, в стаята се върна търговецът. Онова, което той нарече домино, се оказа една черна наметка от тънък лошокачествен плат с качулка.
— Ще желаете ли и една маска? — попита той. — Имам една копринена, която закрива цялото лице. Всичко това ще ви струва четири марки.
— Да, да съгласен съм — разсеяно кимна Едуард.
— Веднага ли ще вземете нещата?
— Предпочитам да дойда за тях вдругиден.
— Добре, но в такъв случай още днес ще трябва да ми предплатите една марка. Така ще имам известна сигурност, защото няма да мога да дам костюма и маската на друг.
Едуард плати и му обърна гръб, за да, си върви, но човекът го спря с думите:
— Ах, моля ви, господине! Само още едно нещо! Сега се сетих. Можете да ми направите една услуга.
— И каква е тя?
— Вчера, когато си запази костюма на турчина, господин Щраух ми показа една декоративна игла, която ще служи на хората от „Казиното“ като пропуск за карнавалната вечер. После я забрави тук при мен. Ще бъдете ли тъй любезен да му я занесете, за да не я търси напразно?
„Каква необикновена намеса на Провидението!“ — помисли си Едуард и без никакво колебание взе иглата.
— Ще го уредя — каза той и побърза да си тръгне. Вече бе изпълнен от радостно упование, че планът му ще успее във всяко отношение и ето защо тъкмо тогава Едуард извърши най-необмислената глупост през своя живот. В близката гостилница „При Златния вол“ той изпи чаша бира и поиска да му донесат мастило, перо и хартия. След кратко колебание, стремейки се да преправи почерка си, младежът написа следното писмо:
Господин Щраух!
Отидете ли на бала с маски, организиран от „Казиното“, там Ви заплашва голяма опасност. Престорете се на болен и си останете у дома! И преди всичко не споменавайте пред никого нито дума за това предупреждение! Даже Мари Танерт трябва да е убедена, че ще присъствате на увеселението във вторник! Знам, че ще ми се подчините.
После написа адреса върху писмото и го пусна в най-близката пощенска кутия. След това пое обратно към селото.
Както вече споменахме, това писмо беше най-необмислената глупост, извършена от него през целия му живот. Ако предишния ден в своята голяма безизходица наистина бе отрязал с триона си сухия бор в гората и го беше завлякъл в къщи, това щеше да е не по-малко лошо и осъдително от сегашната му постъпка. Имаше само една разлика, тази, че докато младият човек пишеше споменатите редове, които, без някой да забележи, щяха да му дадат възможност във вторник да се яви на бала на „Казиното“ вместо търговеца Щраух, за да може да вземе под закрилата си Енгелхен, той нямаше чувството, че върши нещо нередно и незаконно. Едуард беше тъй силно развълнуван и разтревожен, че за него имаше значение само целта, но не и средствата.