При това той твърдо вярваше в успеха на своя план и ни най-малко не мислеше, че е възможно всичко да се провали и върху главата му да се стоварят куп най-неприятни последици. Ами ако Щраух отиде със заплашителното писмо в полицията? За Едуард такава възможност просто не съществуваше. Той смяташе, че всички други се страхуват от Призрака, както и той самият изпитваше суеверен страх от него. Според младежа и търговецът Щраух не можеше да прави изключение. Щеше страшно да се изплаши, нямаше да отиде на увеселението и щеше… да мълчи.
Най-късно във вторник щеше да стане ясно дали сметките му щяха да излязат криви, или не.
Сутринта на същия ден лесничеят Вундерлих заведе своя гост в гората до мястото, където бе намерен трупът на граничаря. Арнд внимателно огледа всичко наоколо. Погледът му многократно се плъзна по трите големи бора и земята около тях.
— Те не откриха ли поне някаква следа, която да покаже дали преди убийството тук е имало борба, или може би трупът е бил довлечен от друго място? — попита най-сетне той.
— Нито едното, нито другото.
— Хмм. Да не би граничарят най-подло да е бил застрелян? Но и в такъв случай престъпникът би трябвало да го е издебнал от засада, а това едва ли е възможно на това място. Ей тук са трите бора, отсреща е откритата горска поляна, отляво всичко е голо и от другите две страни се намира гората с нейните толкова нарядко растящи дървета. Къде ли е могъл да намери прикритие?
— Зад всяко дърво.
— Но тогава убиецът е трябвало предварително да знае съвсем точно кога и откъде ще се зададе жертвата му. Това никак не е вероятно, понеже оттук не минава никакъв път. Колко надалеч претърсиха околността господата от съда?
— Стигнаха ей отсреща до онези редки храсталаци.
— Значи са предположили, че убийството е извършено от засада, обаче аз съм на друго мнение. Ето, вижте! Тук един от куршумите, които не са улучили жертвата, е одраскал ствола на този бор.
Арнд посочи съответното дърво. Лесничеят огледа мястото.
— Наистина, така е! Никой от нас не го забеляза!
— А сега по-нататък! Ей там е лежал убитият, а тук е следата от куршума в кората на дървото. Следователно стрелецът сигурно се е намирал някъде в тази посока. Да продължим нататък!
Лесничеят последва Арнд, който внимателно оглеждаше и най-малките подробности наоколо.
— Какво търсите? — попита Вундерлих.
— Нищо определено. Само ме следвайте!
Така те изминаха неколкостотин крачки все в права посока. Внезапно Арнд се стъписа, спря, наведе се и вдигна нещо от земята.
— Какво намерихте? — попита лесничеят.
— Ето, вижте!
Арнд му показа триъгълно парче от бяла ленена материя, което острото му зрение беше открило под един гъст храст. Навярно вятърът го беше отвял там, иначе по всяка вероятност отдавна вече щеше да лежи затрупано под новия сняг.
— Парче, откъснато от чаршаф! — разочаровано се обади Вундерлих. — И какво от това?
— Мисля, че находката ми не е без значение. Туй ленено късче, изглежда, наистина е от чаршаф или от покривка за маса. Тук е избродирана и една буква, едно „Т“! Ще признаете, че няма нищо необикновено в това, да намерите в гората носна кърпа, но парче от чаршаф? Хмм!… Какво ще кажете?
— Нищо, господин братовчеде. Аз съм лесничей, а не полицай.
— Наистина ли не можете да се досетите с каква цел посред зима през нощта тук в гората би могло някой да използва чаршаф?
— Нямам представа.
— Навсякъде наоколо има дълбок сняг. За контрабандистите е изключително важно да останат незабелязани. Тъмното облекло се откроява върху снега. Тогава те намятат чаршафи, за да заблудят граничарите. Това е съвсем близко до ума, нали? Така на фона на снега никой няма да ги забележи. Особено през нощта.
— Бре, да се не види! След като ми обяснихте, господин братовчеде, вече започвам да разбирам.
— Дори и аз самият съм си донесъл един чаршаф със същата цел и ще го използвам, когато се скитам наоколо.
Междувременно двамата бяха продължили още малко напред. На едно място видяха да стърчи от снега възлесто пънче от пречупено стебло на хвойна. На него висяха две бели ленени нишки.
— Какво заключение можем да си извадим? — продължи Арнд, комуто очевидно доставяше голямо удоволствие да поизпита досетливостта на лесничея.