— Че ъгълчето от чаршафа се е откъснало тук, на това пънче.
— Съвършено вярно! Станало е точно така, както предполагах. Контрабандистът е бил изненадан и е побягнал, преследван от граничаря. Бил се е загърнал в чаршаф, който ей тук се е закачил. Човекът се е отскубнал и е продължил да бяга. Именно тогава се е откъснало парчето с избродираното „Т“ и вятърът го е отнесъл ей под онзи гъст храсталак! При трите бора беглецът е разбрал, че няма да успее да се измъкне. Ето защо е спрял, обърнал се е и е застрелял преследвача си.
— Мътните ги взели, тогава…
Обаче Арнд не даде възможност на „братовчед“ си докрай да даде израз на учудването си и продължи:
— Преди всичко се налага да бъдат разпитани подчинените на убития. Те могат да дадат сведения за заповедите, които им е дал да изпълняват през въпросния ден. Сигурно ще знаят и дали е трябвало да мине оттук, за да провери постовете, и следователно така ще се изясни дали е било възможно контрабандистът да го е чакал в засада, което, както вече споменах, лично аз не допускам, или пък дали срещата им е била случайна. Във всеки случай вече установихме две неща.
— Така ли?
— Да, две много важни неща. Мислите ли, че някой ще вземе назаем чужд чаршаф, за да го използва за въпросната цел?
— Не. Сигурно е бил собственост на контрабандиста.
— И тъй като на чаршафа личи буквата „Т“?
— Значи името му започва с нея.
— Ето, виждате ли, господин лесничей, това е първото важно нещо. Впрочем на чаршафа сигурно е имало две избродирани букви. Началната буква на малкото му име също е била там, само че платът се е скъсал точно между двете букви.
— И кое е второто важно нещо, което сме узнали?
— Преди всичко се налага да ви попитам накъде тръгва да бяга човек, когото преследват?
— Ами естествено натам, където се надява да се скрие на безопасно място.
— Правилно! Старае се да се добере до своето убежище. От боровете убиецът е побягнал право насам. Значи в същата посока се намира и убежището, към което се е отправил. Тръгнем ли и ние натам, сигурно ще се озовем поне близо до мястото, където е искал да се скрие.
— Господин братовчеде, господин братовчеде! Вие сте дяволски досетлив и изобретателен! На мен подобни изводи няма да ми хрумнат тъй лесно.
— Въпрос на упражняване. А сега да продължим нашето разследване! Елате!
Те поеха през гората по вече определената мислена линия, пресякоха пътя, който идваше от селото и водеше до лесничейството, а после пак навлязоха в гората. Арнд вървеше много бавно и внимателно оглеждаше и най-незначителните предмети. Така измина повече от четвърт час. Вече приближаваха края на гората, който се спускаше към селото, когато стигнаха до висок дъб. Изглежда, дървото беше старо няколко столетия. Арнд го беше отминал вече с две-три крачки, когато изведнъж спря и внимателно взе да оглежда дълбокия около половин метър сняг.
— Какво има? — попита старият Вундерлих.
— Забелязвате ли ей тези вдлъбнатини в снега? Това са стъпки от човешки крака, които отново са се запълнили. Те идват от всички страни към дъба и после пак се разпръсват във всички посоки. Тук са идвали доста хора — дали заедно, или поотделно, за съжаление няма как да се разбере. Какво ли са правили при дъба? Дали са били контрабандисти? Хмм!… Да не би това дърво да е сборният пункт за редовни срещи? Я да поразгледаме стария му ствол!
Но въпреки старателното претърсване двамата не успяха да открият нещо необичайно или подозрително по огромното дърво. Усилията им останаха напразни.
— Хайде, за днес стига толкова! — отсече накрая Арнд. — И занапред ще държим под око този дъб. Горе-долу можем да сме доволни от онова, което открихме.
— Искате да кажете, да се прибираме у дома?
— Точно така, поне аз се връщам. А вие навярно ще посетите надзирателя, а?
— Да. Трябва да удържа на обещанието, дадено на Едуард Хаузер. Ей сега ще отида. Ами какво ще правим с парчето от чаршафа?
— Ще го предадем на полицията. Все още не желая да се забърква името ми в тази работа. Кажете им, че сте се скитали наоколо и сте открили всичко. Предложете им да разпитат подчинените на убития граничен офицер, и то така, както вече говорихме.
— Хубаво! А да спомена ли нещо и за дъба?
— По-добре не! Сам ще проследя тази диря. Защо да давам възможност на други хора да оплескат всичко? Ето ви късчето от чаршафа! Вземете го!
Двамата се разделиха. Арнд се върна в лесничейството, където след известно време се появи и Вундерлих. Той му разказа, че ходенето при надзирателя се оказало напразно и че не успял да се срещне с полицая, но следобед пак отново ще опита късмета си. В мината неуспехът му бил окончателен. Едуард Хаузер нямал никакви шансове за работа.