Рентиерът се изправи зад пулта, отвори сборника с църковни песни и обясни на присъстващите, че първо всички трябвало да започнат с една песен. Най-напред прочете стиховете, които щяха да бъдат изпяти. Племенникът му Фриц Зайделман седна на пианото и започна с музикалния съпровод. Отначало се чуха само отделни гласове, но скоро мелодията бе подета и от други и най-накрая песента прозвуча хорово и мощно.
След това се разнесе гласът на рентиера Зайделман и сказката започна. Тя беше на тема: „Времената са лоши — нужна ни е братска обич“!
Трябва да се признае, че рентиерът наистина имаше дар-слово. Той добре познаваше хората, на които говореше. Знаеше и какъв живот водят. С убедителни и мъдри думи започна да описва мизерията такава, каквато си беше — цялата гола и ужасяваща истина, но старателно отбягваше да разкрие действителните й корени. Преди всичко говори за липсата на любов към ближния, както и на жертвоготовност сред хората. Ето как неговото изложение се насочи към една област, където той можеше да блесне с красиви думи и майсторски да жонглира с приятни и звучни фрази, тъй че, който го слушаше, оставаше с впечатлението, че цялото му сърце е преизпълнено със съчувствие към мъката и страданията на другите, докато всъщност на нуждаещите се от хляб предлагаше само камъни.
Но бедните тъкачи, миньори и надомници не знаеха това. Та Аугуст Зайделман бе толкова умел и речовит, а те бяха тъй наивни в своите представи и преценки! Изглеждаше им направо чудо, че един представител на заможната класа им говори толкова доброжелателно и привидно братски. Почувстваха се силно завладени и затрогнати от думите му и щом свърши, му благодариха с искрени аплодисменти. А когато той отново посегна към сборника с църковни песни и прочете още една строфа от започнатата в началото песен, слушателите му я подеха, кажи-речи, с въодушевление.
После рентиерът накара един от служителите на брат си да му донесе тенекиена кутия и започна да събира пари — най-напред от своите роднини. Чуваше се как монетите тежко падат на дъното й. След това дойде ред на служителите и накрая продължи между редовете на слушателите.
Мнозина, които нямаха у себе си пари, заемаха от съседите си дребни суми, но тъй или иначе всички дадоха лептата си. Колкото и бедни да бяха, искаха да покажат, че не им е чуждо чувството на братска обич между хората. Не един и двама пожертваха буквално последния си пфениг. Е, нали у дома все още имат картофи и сол! Пасторът, който се беше появил с доста голямо закъснение, също пусна нещичко в кутията.
Накрая Аугуст Зайделман заяви пред всички, че назначава своя брат, търговеца Зайделман, за касиер, защото бил инициатор на тази благотворителна сбирка. Пред цялото насъбрало се множество той му предаде кутията и тогава местните големци се отдалечиха също така гордо и високомерно, както бяха дошли. А бедняците останаха в салона, за да поговорят още малко за всичко, което бяха видели и чули.
След като пристигнаха у дома си, Зайделманови отвориха кутията, за да преброят парите.
— Двайсет и шест марки! — каза търговецът. — Е, не е много, но все пак ще стигне, за да да покрием разноските си. Така поне няма да имаме загуби от твоето „братско“ хрумване.
Рентиерът погледа укорително брат си.
— Спести си тези приказки! Знам много добре каква полезна цел преследвах с моята сказка. Трябва поне от време на време да правим по някой красив жест към хората, на които ножът отдавна е опрял до кокала, за да не би между тях да избуят плевелите на недоволството и бунта. Иначе е твърде възможно лоши дни да очакват и някои други, които в момента не могат да се оплачат от нищо. И тъй, моля! Нека си оправим сметките! Какви разноски направи ти? Всъщност аз не знам да има такива.
— Заех ви пианото и работниците ми го пренесоха. Това са две разходни пера.
— И каква сума ще искаш?
— Мисля, че пет марки няма да са много.
— Наистина си твърде скромен. Сега остава само и Фриц да поиска възнаграждение за дрънкането си по клавишите.
Нейде от ъгъла племенникът му се обади с мазен, престорено патетичен глас:
— Отказвам се, скъпи чичо! Всичко направих от любов към ближния и истинска жертвоготовност.
— Много добре! — отвърна рентиерът също тъй подигравателно. — Ти си доста схватлив папагал. Без грешка можеш да повториш всичко, което си чул.