— Това не се спазва толкова стриктно, понеже сами трябва да се грижим за прехраната си. А и попитах за разрешение управителя. Исках да чуя речта ви.
— А-а, това е нещо друго! Ами какво търсите сега тук? Старицата размисли кратко, за да намери най-подходящите думи.
— Господин пастор — поде тя колебливо, — вие говорихте за мизерията и нищетата и за начина, по който може да се помогне срещу тях. Мизерия и нищета тук има навсякъде, накъдето се обърнеш, но моята беда е най-голяма.
— Да, положението ви наистина е лошо. Да си сляп е страшно нещастие, изпратено от небето. Молете се смирено и горещо! Може би ще се намери средство за изцелението ви.
В този момент пасторът шумно се покашля. Той беше тих и скромен Божи служител. Не беше борческа натура, но онова, което чу, му се видя вече прекалено.
— Ах, за мен няма вече никакво изцеление — отвърна сляпата. — Изгубих очните си ябълки. И то докато изпълнявах задълженията си на прислужница. Господин пасторе, не е ли възможно да получавам някаква издръжка от моя някогашен работодател?
— От къде на къде? Докато сте работили, моят брат съвсем акуратно ви е изплащал възнаграждението. А след като сте прекъснали работата си, нямате право да искате каквото и да било.
— Не можете ли да кажете някоя добра дума за мен? Откакто се случи онова нещастие, водя такъв мизерен живот, какъвто никъде няма. Другите могат да обикалят селата наоколо, където по-лесно ще се намери парче хляб, отколкото тук, а аз пипнешком обикалям къщите на това селище, в което живеят само бедняци. Вие държахте толкова хубава реч… тъй хубава и затрогваща…
— Значи моето слово ви хареса, така ли?
— О, много! Говорихте за братската обич между хората и за отзивчивостта. И тогава си помислих: „После ще отида при него. Който умее толкова хубаво да приказва за любов към ближния, сигурно има добро сърце.“
Аугуст Зайделман сбърчи чело.
— Значи сте дошли да просите? Не знаете ли, че това е неприлично?
Като че сляпата старица напрегнато се заслуша в тишината, настъпила в голямата стая при изострянето на този мъчителен разговор. По измъченото й лице се изписа израз на силно душевно вълнение. После някак изведнъж по него пробягна и се скри горчива усмивка.
— Ах, така ли, сега вече знам как стоят нещата! Пред обществеността господинът намира много хубави думи за нас, бедните хора, но стане ли въпрос да се даде нещо, тогава работата изглежда съвсем другояче.
— Какво искате да кажете? — кипна рентиерът. Старицата все още стоеше облегната на рамката на вратата. Сега започна да говори, при което сякаш гледаше над главата му нейде в далечината.
— Какво искам да кажа ли? Ами това, че ви смятах за ангел, изпратен при нас от милия Бог, а ето че сега разбирам колко наивна съм била. И вие сте просто само един човек, и то дори не сте от най-добросърдечните хора.
Лека-полека всички гости се бяха заслушали в разговора на рентиера със старицата Льофлер и ето че последните думи предизвикаха всеобщо възмущение.
— Какво безсрамие! Нахално женище! — разнесоха се викове около масата.
— Изхвърлете я навън! — изкрещя рентиерът, като посочи с ръка към неудобната посетителка.
В този момент пасторът стана от мястото си.
— Почакайте, госпожо Льофлер! — каза той тъй високо, че всеки да може да го чуе. — Тръгвам си с вас. Който ви гони по такъв начин оттук, той пропъжда и мен.
Само след миг-два пасторът се озова на прага на вратата.
— Какво? Да не би да искате да напуснете дома ми само заради тази жена? — попита слисаният Мартин Зайделман.
— Не заради жената, а заради отношението ви към нея. В един християнски дом не се изгонва по такъв начин смирено молещия клетник, изпаднал в беда. Впрочем, мога да ви уверя, че сляпата старица вече получи помощ. Вярно, че аз съм само един скромно платен пастор, но винаги ще намеря за нея парче хляб и нещо топло за пиене.
— Но вие прибързано се намесвате в организираната дейност на социалните грижи! — обади се рентиерът.
— Да не би да намеквате за даренията, които събрахте днес за изпадналите в беда клетници? Ще ми позволите ли да ви попитам колко голяма е сумата?
— Не сме длъжни да ви даваме отчет — високомерно заяви Аугуст Зайделман. — Не сте упълномощен от властите да проверявате нашата каса.
— Добре. Но защо събирате пари, щом сега твърдите, че жестовете на благотворителност се бъркали в работата на социалните грижи?
Пребледнял от гняв, рентиерът пристъпи към пастора.
— Господин пастор, нали днес слушахте сказката ми? Навярно сте забелязали, че умея не по зле от вас да говоря за любовта към ближния. Аз съм християнин, но…