— Не, господин Зайделман, вие не сте истински християнин! — рязко го прекъсна пасторът. — Вие само сте си сложил маската на християнин и сипете около себе си красиви думи за братска обич между хората, ала всъщност не вършите нищо. Иначе нямаше да се държите така към това толкова изстрадало човешко същество. Аз като духовник имам святото задължение да се заема с този случай. Засега няма какво повече да си кажем, господине! А на жената ще бъде помогнато!
В голямото помещение се беше възцарила твърде потискаща атмосфера, ето защо братът на рентиера се опита да спаси добрата репутация на своя дом и понеже никак не искаше да разваля отношенията си с пастора, в последния момент реши да посредничи.
— Но, господин пастор, надявам се, нямате намерение завинаги да задържите в дома си старата Льофлер, нали? — попита той с несигурен глас.
— И не е необходимо. Ще се погрижа, щото обитателите на приюта да нямат вече нужда да ходят по просия и да гладуват.
— Моите уважения за добрата ви воля, господин пастор, но как ще стане това? Общината ни е твърде бедна, за да направи нещо повече, отколкото е могла да стори досега.
Лицето на духовника се озари от доволна усмивка.
— Имам достатъчно пари — отвърна той.
— Вие ли? Доколкото знам, сте беден!
— Така е, но се намери една благодетелна душа, която дари значителна сума за нашия приют.
— Че колко ли ще е голяма тя? — подигравателно попита Аугуст Зайделман.
— Тъй като нямам право да се интересувам за вашата каса, господине, то не мога да ви дам никакви сведения и за моята.
— О, но този случай е малко по-друг! Тук става въпрос за общинска работа, а брат ми, търговецът Зайделман, отговаря за помощта на бедните в това селище. Под негово ръководство е и самият приют за бедни. Ще трябва да му предадете средствата, които са били връчени на вас.
— За съжаление се заблуждавате. Дарителят ми предостави сумата с изричното искане аз да се разпореждам с нея. Само аз мога да решавам по какъв начин да бъде изразходвана тя.
— Тогава този дарител явно не е запознат с правилника за общините. Кой е изобщо този човек?
— И в това отношение не съм длъжен да ви дам сведения, но впрочем и да исках, пак не мога, защото и за мен самия е напълно непознат. Не ми каза името си. Най-подробно ще обмисля цялата работа, за да мога да докладвам още на същото заседание на общинарите и да внеса предложенията си. Лека нощ, господа!
Пасторът хвана сляпата старица за ръката и я изведе навън. Щом излезе, гостите подеха оживен разговор. Мъчителната и неприятна сцена беше бързо забравена, но пък споменаването за някакъв непознат благодетел им даде такъв материал за догадки, че те останаха още дълго най-подробно да обсъждат тази тема.
Четвърта глава
Изкусителят
Едуард Хаузер и баща му също слушаха сказката на Аугуст Зайделман.
— Какво ще кажеш, тате? — попита Едуард, докато се връщаха у дома.
— Вдига голяма пара, но тя му стига само за свирката. Много шум за нищо.
— И аз мисля така. Не ми хареса ораторът.
— Той е голям лицемер. По-добре нека държи своите проповеди на брат си и на племенника си. Единствено те са виновни за мизерията ни. Ти пусна ли пари в кутията?
— Да, десет пфенига.
— Аз също. Той така поглеждаше всеки, тъй го следеше какво ще направи, че хората изобщо не се осмеляваха да не дадат някоя монета, и то, да речем, не само два пфенига. А самите ние толкова се нуждаем от тези пари!
— Бог ще ни помогне, тате, както веднъж вече ни помогна.
— Какво ще правиш тази вечер? Ще прескочиш ли до Хофманови?
— Не.
— Защо? Иначе, кажи-речи, всяка вечер си у тях.
— На Хофман вече не му се харесва.
— Да, станал е твърде нелюбезен към нас. Забелязах го, когато му поисках назаем дърва и въглища. Струва ми се, знам и причината. Сигурно си мисли, че имаш определени намерения към Енгелхен.
— Да мисли каквото си ще!
— А нима не е прав?
— Не е.
— Хайде, хайде! Ангелика е добро и свястно момиче. Всички ние я обичаме и никой няма да има нищо против, ако след време двамата се ожените. Или да не би нещо да се е случило между вас?
— Моля те, тате, не ме измъчвай! Спести ми отговора! Ще трябва да го превъзмогна и после няма да мисля повече за това.
— Аха! Значи тя не те обича. Да не би да си има някой друг? Е, момчето ми, аз няма да се бъркам в тези неща. Само ми е жал за вашата дружба още от детство. Ще влезеш ли с мен вътре?
Бяха стигнали вече пред тяхната къщичка.
— Не, тате. Ще ходя в гората.
— В гората ли? Че каква работа имаш там? — учудено попита старият Хаузер.