— Какво търсиш тук? — дойде първият въпрос на видението.
— Прибирам се у дома — с голяма мъка успя да продума Едуард.
— Къде беше?
— В лесничейството.
— Виждам, че казваш истината, и това е добре за теб. Една лъжа или дори само някакво извъртане може да ти струва живота. Запомни го! Аз съм Горския призрак. Ами ти кой си?
— Казвам се Едуард Хаузер.
— Работиш за Зайделман, нали?
— Работех за тази фирма, но те се разплатиха с мен и не искат да ме виждат повече.
— Много лошо за един клет бедняк като теб. Знам, че се тревожиш за бъдещето си. Скиташ се наоколо, за да търсиш работа, но нищо не намираш. Какво ще кажеш, ако ти предложа една възможност да спечелиш пари?
Това беше съвсем неочакван обрат в странния им разговор. Доколкото знаеше Едуард, от Горския призрак никога не можеше да се очаква нещо хубаво, а ето че най-изненадващо му предлагаше помощ в неговата голяма беда.
Тези мисли малко понамалиха страха му, който го бе сковал до този момент. Младежът направи неволно движение с ръка и зарадвано възкликна:
— Ех, ако беше истина!
— Е? Продължавай! Ако е истина, какво после?
— Ами тогава ще се опълча срещу всеки човек от селото, който говори лоши неща за Горския призрак, и ще го нарека лъжец. Ще разкажа на всички, че Горския призрак е добър дух, който помага на бедните хора.
— Тъй, тъй — дойде в отговор с такъв тон, който навеждаше на предположението, че за този дух подигравателната усмивка не е нещо непознато. — Е, тогава нека видим доколко са сериозни думите ти, Едуард Хаузер. Слушай! Предлагам ти възможност да спечелиш пари. Ела при нас!
Последните три думи проехтяха из заснежената гора като някакъв подмамващ зов. „Ела при нас!“ — отекна в душата на младия човек, който току-що тъй доверчиво бе разкрил мислите си пред Горския призрак. Но неговото радостно упование като че вече беше разколебано. Внезапно усети как сърцето му лудо заблъска от нова, по-силна уплаха. Твърде несигурно прозвуча следващият му въпрос:
— Какво означава това „при нас“?
— Колко си глупав! Не знаеш ли чий закрилник е Горския призрак?
— Казват, че закрилял контрабандистите.
— Вярно е. А сега отговори на предложението ми! Едуард наведе глава и нищо не каза. Мълча, докато Горския призрак отново му напомни, че чака решението му. Но този път гласът му беше зловещ и заплашителен.
— Отговаряй, нищожество!
Едуард се стресна. Вкочанените му от студа пръсти се свиха в юмруци. Това беше външният израз на онова, което ставаше в него. Младежът събра смелост и сили, за да остане твърд дори и срещу всемогъщия Горски призрак. В себе си реши на никаква цена да не допусне да го подмамят да се отклони от честния и законен път. Ако ще би да му струва и живота.
— Не мога — промълви той.
— Не можеш? Защо?
— Защото… защото онова, което вършат контрабандистите, е незаконно.
— Ама че ги дрънкаш! Какво те интересува теб правдата или кривдата? Казвам ти, че ще ти се окаже голяма чест, ако бъдеш приет сред хората на Горския призрак. Спокойно можеш да предоставиш на други да решават дали държавата има право да облага с високи мита най-необходимите стоки, тъй че те да стават все по-скъпи и по-скъпи! Освен това ми се струва, че и на теб, и на семейството ти ножът е опрял вече до кокала и ти би трябвало само да се радваш, ако някой ти предложи да получаваш такива хубави доходи! Запомни добре! Ако се присъединиш към нас, ще печелиш на ден толкова, колкото иначе за няколко седмици. Като предплата ще ти предложа веднага една банкнота от двайсет марки. Не бъди глупак и се съгласи!
Бялата фигура пристъпи към Едуард, сякаш се канеше да му стисне ръката в знак на разбирателство, но младият човек отстъпи крачка назад и каза:
— Не, не, не мога! Предпочитам да умра, отколкото да стана контрабандист! По-добре мъртъв, отколкото без чест!
— Тъй, значи наричаш тази работа безчестна? И дръзваш да ми го кажеш? Слушай бе, момченце, това може да ти струва главата! Или… щом наистина си толкова смел, както сам се представяш, и щом не се боиш от смъртта, тогава съществуват и други средства, за да те накараме да омекнеш. Ако не приемеш предложението ми, вината ти ще трябва да изкупи едно момиче, което ти дяволски много харесваш.
— Мо… мо… момиче ли?
— Една тъй наречена Енгелхен! Пак ти повтарям: аз съм всемогъщият Горски призрак! Само да си помръдна пръста и заради твърдоглавието ти красивата Ангелика наистина ще отиде при ангелчетата. Разбираш какво имам предвид, нали?