След като странният разговор между двамата приключи, Арнд незабавно се оттегли назад. Едуард изчезна, а неговият изкусител остана на мястото си, загледан подир него.
Франц Арнд усети как пръстите започнаха да го сърбят. Тъкмо сега можеше да залови тайнствения непознат, който тук играеше ролята на призрак. Но каква полза от това? В случая важното беше да се разкрие цялата престъпна банда и завинаги да се обезвреди. Следователно най-напред трябваше да се запознае с всичките й хитри номера и трикове, а за тази цел му бяха нужни време, търпение и преди всичко още допълнителни и подробни разследвания. По-добре беше на първо време да остави Горския призрак да си отиде. Реши тайно да го проследи.
И така, той тръгна по петите на маскирания, който най-сетне се размърда и започна да навлиза все по-навътре в гората. Съвсем скоро Арнд установи, че се е отправил точно към вече споменатия огромен дъб. Там тайнственият непознат се засуети край ствола и не след дълго бързо продължи нататък.
Арнд се втурна към дъба и внимателно огледа ствола от онази страна, където маскираният го беше опипвал с ръце, ала не успя да открие каквото и да било.
Благодарение на това забавяне Горския призрак спечели значителна преднина. Когато Арнд отново пое по петите му, той тъкмо излизаше от гората и закрачи към една усамотена постройка, която заради тухлените си зидове бе наречена Червената воденица. Щом излезе на открито, детективът пак се загърна в чаршафа и се втурна по следите на непознатия. Тъкмо бе достигнал вече порутения градински зид зад самата воденица, когато зловещата бяла фигура внезапно изчезна. Арнд напразно напрягаше зрението си. Опита се да открие накъде е отишъл маскирания по дирите му, ала и това не доведе до никакъв резултат, защото наоколо имаше твърде много стъпки от човешки крака, оставени вероятно от обитателите на воденицата.
Ядосаният преследвач се прикри до едни храсти, които растяха до силно повредения градински зид, свали чаршафа, сгъна го и го прибра под якето си. После взе бързо решение и се отправи към селото. Добре запомни мястото, където Горския призрак му се изплъзна толкова неочаквано. В момента не можеше да направи нищо друго.
По-късно, когато вече крачеше по главната улица на селото, той се натъкна на Едуард Хаузер, който не беше вървял като него напряко, без какъвто и да било път, и затова му бе необходимо повече време, за да се добере до селото. Младежът учтиво го поздрави и се накани да отмине, обаче Арнд спря и му подаде ръка.
— Е, какво е положението у дома? Удържахте ли на думата си да мълчите пред другите, както поисках от вас?
— Да, господине. Само баща ми знае откъде са парите.
— И зарадва ли се?
— О, да, толкова много!
— Е, в такъв случай наистина ви е било възможно да се откажете от едно предложение, което, макар да е привлекателно, съвсем не е безупречно почтено.
Едуард не знаеше как да тълкува думите му. Неразбиращо го погледна и попита:
— Аз ли? Какво искате да кажете?
Арнд се усмихна. Отговори му с такъв тон, сякаш ставаше дума за нещо съвсем незначително или за нещо, което се разбира от само себе си.
— Видях ви в гората да разговаряте с някакъв човек. Той ви предложи предплата от двайсет марки, но вие отказахте да ги вземете.
Изплашеният Едуард отстъпи крачка назад и с боязлив поглед го измери от глава до пети.
— Да не сте всезнаещ? — заекна той.
— Не, но имам добър слух.
— Нищо не разбирам.
— А е толкова просто. Подслушах ви.
— Мен… и… и Горския призрак?
— Да речем по-добре вас и маскирания негодник, който искаше да ви подмами да станете контрабандист.
— Господине — едва продума Едуард, — вече не знам дали да се страхувам от вас, или…
— Да се страхувате? — прекъсна го Арнд. — Че защо? Ще ви доверя една тайна. Обикалям наоколо из гората, защото искам да заловя Горския призрак.
— Да го заловите? Вие? А-а! Тогава сте от полицията, нали?
— Отгатнахте! Признавам го, понеже знам, че ще мълчите. Вие отказахте да вземете предплата от онзи престъпник. Добре, нека тогава видим дали ще отхвърлите сега друго подобно предложение. Искате ли да спечелите петстотин марки?
— Пет… стотин марки? Да ги спечеля? Да не би изведнъж да са започнали да валят пари вместо сняг? Или Хофнгал е полудял? Струва ми се, че сънувам!
— Не, не сънувате — увери го Арнд. — Вече ви казах, че искам да заловя Горския призрак, но ми се ще да хвана не само предводителя на контрабандистите, а и всичките му съучастници. Ако ми помагате и успеем, ще ви платя петстотин марки.