— Каквото излезе!
— Ще рече ли това, че сделката ви все още е недотам сигурна?
— Точно така.
— Господине, това звучи, кажи-речи, тъй, сякаш смятате да се занимавате с контрабанда! — засмя се съдържателят.
— А вие го казвате, кажи-речи, тъй, сякаш контрабандата е престъпление, заслужаващо смърт — контрира го непознатият.
Съдържателят отново присви дясното си око. Така приличаше на някой стар хитрец, който знае повече, отколкото иска да каже. Човек би могъл да си помисли, че за него контрабандата на стоки не е съвсем непознат занаят. Всъщност нещата стояха доста по-различно.
Вчера той беше получил препоръчано писмо от брат си, който работеше в криминалната полиция на столицата. С няколко реда му съобщаваше, че при него ще дойде един „таен“ и ще го разпита за Горския призрак и трябвало да му помогне с каквото може. Дебеличкият съдържател беше размислял надълго и нашироко какво да направи, ала не му беше хрумнала абсолютно никаква идея. До този момент „тайният“ все още не се беше появил. Но затова пък в кръчмата му ненадейно се беше изтърсил този непознат човек, който очевидно се канеше да прави сделки с контрабандистите. Ала господин Биндер не беше вчерашен. Едва бе надушил какви са намеренията на непознатия със сините очила и ето че вече имаше готов план как да го използва като примамка, за да вкара Горския призрак в капана.
— Е, не се безпокойте! — подсмихна се той. — Доколкото знам, в десетте Божи заповеди изобщо не се споменава за контрабандата.
— Изглежда, имате пипе в главата, господин съдържателю!
— А пък вие можете съвсем открито да ми кажете какво ви тежи на сърцето.
— Тъй ли? — някак колебливо попитаха сините очила. Съдържателят удобно сложи ръце върху масата и сключи дебелите си пръсти. Гласът му ставаше все по-подозрителен.
— Ще ви кажа нещо, господине! Отначало ви взех за учен или за нещо подобно. Но сега вече знам какво да мисля за вас. Ние, хората по тази граница, си имаме нашите собствени схващания за… за някои неща. Тъй че можете да сте спокоен. Онзи, към когото смятате да се обърнете, ще оправдае доверието ви.
Но, изглежда, непознатият беше твърде предпазлив човек. По лицето му се изписа недружелюбен и затворен израз.
— Не ви разбирам — сдържано каза той. — По-добре да говорим за нещо друго.
— Както желаете — промърмори съдържателят, — и не ми се сърдете! Харесва ли ви тук при нас?
— Не е лошо. Само дето… околните местности ми се струват недотам безопасни, а и не се ползват с добро име. Още докато пътувах насам, дочух за нещо като истинска напаст, която…
— А-а, сигурно имате предвид Горския призрак, нали?
— Да. Можеш да завържеш разговор с когото си щеш, но всеки започва да приказва за Горския призрак.
— Навярно все още не сте си имали работа с него, а?
— Аз ли? От къде на къде?
— Е, ами нали сте търговец? — отвърна на въпроса с въпрос хитрият съдържател. — И сигурно сключвате сделки ту от едната, ту от другата страна на границата, а?
— Ами… тепърва ми се ще да ги сключа — колебливо се обади непознатият.
— Е, най-сетне един открит мъжки отговор! Драги господине, ако сте прекалено предпазлив, никога няма да научите онова, което ви се иска да знаете.
— И какво е то според вас?
Съдържателят доверително се намести по-близо до непознатия посетител, хвърли му кос поглед с присвити очи и след като старателно снижи глас, каза:
— Искате да узнаете кой играе ролята на Горския призрак при нас и къде можете да се срещнете с него. Имате намерение да влезете в делови връзки с него, само че не ви стиска да го признаете, защото не ви е ясно доколко можете да ми се доверите. Така ли е, или не е?
Последният въпрос бе изречен с толкова победоносен тон, че непознатият най-сетне капитулира.
— Добре, тогава ще заложа всичко на една карта — отстъпи той — и ще призная, че имате право. Но и вие ще трябва да ми кажете на чия страна сте и преди всичко да ми дадете някакво доказателство, че действително имате някаква връзка с Горския призрак. И така, как стоят нещата?
Съдържателят на странноприемницата многозначително вдигна вежди.
— Ще има да се чудите и маете, драги господине, като разберете с какви великолепни връзки разполагам. Тук попаднахте право на човека, който ви трябва. Или имате много добър нюх, или пък някой ви е подшушнал нещичко. Не, не, чакайте! Не ме интересуват подробностите. Най-важното е да ми имате доверие и да ми кажете самата истина по вашите работи. Ще ви задам няколко въпроса.
— Хайде, давайте! — подвикна непознатият, кажи-речи, дръзко и самоуверено. Изглежда, изведнъж смелостта му бързо нарасна. — Какво искате да знаете?