— В каква посока ще пътува стоката — насам или натам?
— Натам.
— Добре. Много ли е?
— Какво значи много? Във всеки случай пратката струва доста пари.
— В такъв случай наистина се налага час по-скоро да разговаряте със съответния човек.
— Та нали това искам. Необходимо е само да ми кажете… — Чакайте! По-полека, по-полека! Представяте си цялата работа по-проста, отколкото е. Горския призрак…
— Глупости! — прекъсна го непознатият. — Няма защо и ние двамата да се заблуждаваме. Нека децата и бабичките вярват в Горския призрак! Но поне ние сме наясно, че чисто и просто зад това чучело се крие някакъв дързък негодник — предводителя на бандата контрабандисти.
— Е, да — провлачено каза съдържателят. — Може и така да е, обаче това ни най-малко не ни помага. Никой не знае кой е този човек.
— Би било твърде странно.
— Странно или не, не знам, но е така. Все още никой не е виждал лицето на предводителя им.
— Никак не държа на това. Искам само да си поговорим. Заведете ме при него!
— Действително ли смятате, че мога да поема този риск с вас ?
— Всички вие ще направите с мен възможно най-добрата сделка — изпъчи се непознатият, чиято предпазливост вече видимо изчезна.
Отговори му неясно ръмжене. Масивната фигура на съдържателя се бе отпуснала на стола в дълбок размисъл.
— Е, и? — настоя човекът със сините очила.
— Казахте — колебливо поде съдържателят, — че пратката струвала доста пари. Каква е горе-долу стойността й?
— Първата партида ще е за пет хиляди марки.
— Хмм! Човекът, който ще съобщи за вас, трябва да бъде и ваш гарант. Или самият той трябва да ви познава и следователно да знае поне името ви, или пък, ако желаете и занапред да запазите името си в тайна, ще трябва да му дадете парична гаранция.
— Каква ще е сумата?
— Една десета от първата партида, а това ще рече петстотин марки.
— Както разбирам, вие сте отлично информиран, господин съдържателю. Ще се заемете ли сам да предадете предложението ми?
— Ще ми кажете ли името си?
— Не, предпочитам да депозирам петстотинте марки. Но естествено ще трябва най-напред да ми докажете, че наистина сте от посветените в тези неща хора.
— Искането ви е съвсем справедливо.
— Тогава — моля!
— Охо, много сте припрян! — опита се да обуздае нетърпението на своя посетител съдържателят. — Аз също трябва да се подсигуря. Ще ви направя едно предложение. Елате тази нощ точно в дванайсет при последния плевник на Бергщрасе. След като там ми предадете споменатата сума, ще ви заведа при Горския призрак.
— Нека по-добре кажем — при предводителя на контрабандистите! Той ще бъде ли нейде наблизо?
— Аз ще го известя.
— И после ще ми върнете парите, нали?
— Да, веднага щом пратката ви попадне в наши ръце. Човекът със сините очила допи остатъка от бирата си и стана.
— Значи се споразумяхме, а?
— Споразумяхме се! — кимна съдържателят.
— И пълно мълчание, нали?
— Това е въпрос на чест. Непознатият се усмихна.
— Преди всичко е най-обикновена повеля на разума и за двете страни. Сега вече ние двамата се познаваме, а вие сигурно много добре знаете, че за съдията е виновен както помагачът, така и крадецът — в случая контрабандистът.
Двамата си стиснаха ръцете, а после човекът със сините очила плати, стана от мястото си и бавно напусна странноприемницата.
Съдържателят също се изправи на крака и започна да се разхожда нагоре-надолу из помещението, като доволно потриваше ръце.
— На туй му викам аз чиста работа — тихичко се закиска той. — Появяването на този човек ми е добре дошло!
Той щракна с пръсти. Вече беше подготвен, сега „тайният“ можеше да дойде.
Едва му беше минала тази мисъл през главата и входната врата отново се отвори. Пак влезе някакъв непознат човек. Носеше сив костюм, а под сивата му зимна шапка се подаваха кичури светлоруса коса. Пардесюто му беше само наметнато.
Съдържателят го поздрави учтиво и зададе обичайния си въпрос:
— С какво мога да ви услужа?
— Моля за една чаша грог — отвърна непознатият с дълбок глас. Той закачи пардесюто и шапката си на една кука, приглади русите си мустаци и седна на най-близката маса.
Биндер излезе от помещението и скоро се върна с грога. С голяма наслада посетителят отпи от горещото питие и доволно кимна. После, някак като че само за да каже нещо, попита:
— Днес не се ли е мяркал при вас един човек със сини очила, облечен в черен костюм?
— Да, господине.
— Горе-долу има моята фигура и доста прилича на учител или на някакъв учен, нали? Защо беше дошъл?
Съдържателят се стъписа и реши да бъде предпазлив.