— За да изпие чаша бира.
— И нищо друго ли не пожела?
— Не.
— Лъжете, господине!
Биндер се изплаши. Той отстъпи крачка назад и подозрително огледа русия непознат, който си даваше вид, че се интересува единствено от грога си и непрекъснато го бъркаше с лъжичката.
— Как… как може да ви хрумне подобно обвинение?! — опита се да възроптае съдържателят.
— Ами нали този човек ви е казал, че иска да сключи сделка с Горския призрак за стоки на стойност от около пет хиляди марки. Не е ли така?
Биндер едва смогваше вече да прикрие уплахата си.
— Как… Какво? — заекна той. — За пръв път чувам подобно нещо.
— Е, тогава ще се наложи да поразпитам самия него. Изведнъж русият бе станал твърде нелюбезен. Той хвърли парите за грога върху масата, но не го доизпи. После грабна пардесюто и шапката си и си отиде, без да удостои съдържателя дори и с един поглед.
Слисаният Биндер стоеше като истукан насред помещението. Какво ли означаваше всичко това? Дали вторият посетител познаваше първия, или пък…?
Той не продължи мисълта си, понеже на първо време му се струваше по-важно да разбере накъде ще се отправи непознатият. Ето защо Биндер се втурна към вратата. Там обаче се сблъска с един човек, който буквално връхлетя като пощурял в странноприемницата. Беше търговецът със сините очила.
— А-а, вие ли сте? — слисано попита съдържателят. — Защо се връщате?
— Защото забравих нещо. Исках само да ви кажа, че тук ще дойде един господин да пита за мен. Той е рус, носи сив костюм и черно пардесю.
— Мътните го взели, че той беше вече тук! Току-що си тръгна. Няма и минута!
— Тогава веднага трябва да го догоня. Довиждане!
— Чакайте, господине, чакайте! Не бързайте толкова! Ами ако междувременно другият пак се върне? Какво да му кажа?
— Кажете му да върви по дяволите! С тези думи той бързо изхвръкна навън, затръшвайки вратата зад гърба си.
— Да върви по дяволите — промърмори съдържателят. — Е, двамата в никакъв случай не са добри приятели.
Той излезе пред входната врата и се огледа първо надясно, а после и наляво. Току-що зад ъгъла в тази посока се мерна и изчезна нещо. Ала Биндер не успя да различи дали беше неговият посетител със сините очила, или не. Промърмори сам на себе си:
— Ама сигурно здравата е тичал, за да е вече зад ъгъла! Ядосан, той се върна обратно в помещението за посетители. На масата все още стоеше чашата с хубавия грог, от който непознатият бе отпил съвсем малко. Колко жалко за него! Биндер реши, че не бива да го хвърля. Огледа жълтеникавата течност в чашата с погледа на познавач и я поднесе към устата си.
— Чакайте! Какви ги вършите! — разнесе се в същия миг зад гърба му.
Той се сепна и бързо се обърна. За малко да изпусне чашата на пода, защото на прага беше застанал… русокосият.
— Мислех, че си отидохте! — възкликна съдържателят.
— Както виждате, пак съм тук.
— Но току-що бях навън, нали трябваше да видя, че идвате!
— Кой знае накъде сте зяпали. Но я ми кажете не се ли е мяркал пак онзи със сините очила?
— Да, току-що беше тук.
— Тъй ли? И какво каза?
— Да вървите по дяволите!
— Какво? Е, тогава ще го науча на по-добри обноски! И накъде тръгна?
— Струва ми се, надясно.
— Благодаря.
Той се втурна навън. Биндер поклати глава, но после бързо се съвзе. Този път искаше непременно да види накъде щеше да хукне толкова странният му посетител. Но когато се показа от входната врата, историята от първия път се повтори — по улицата нямаше жива душа.
— Дяволска работа… ама как си е плюл този тип на петите! Или сигурно съм станал късоглед! — промърмори на себе си съдържателят.
После се върна обратно в голямото помещение. Но едва се бе затворила вратата зад гърба му, когато онзи със сините очила Отново застана на прага й.
— Е, успяхте ли междувременно да предадете пожеланието ми на русокосия господин? — усмихнато попита той.
Биндер изведнъж усети как цялото му тяло се разтрепери.
— Господине — продума той с несигурен глас, — вече съвсем се шашнах. Позволете ми само веднъж да ви пипна! Трябва да се убедя, че наистина сте човек от плът и кръв.
Той хвана непознатия за ръката и успокоено въздъхна.
— Да, слава Богу! Всичко е наред. Поне не съм се побъркал. Човекът със сините очила се засмя и освободи ръката си.
— Но все пак ми се струва, че в главата ви не всичко е съвсем наред.
— Ами при тази комедия, дето ми се разиграва, и дяволът ще вземе да откачи! — сломено измърмори съдържателят. — Не мога да издържам повече! Единият все пита за другия, а в същото време тези две овчи глави просто ще се сблъскат на прага на вратата!