— Не. Доколкото успях да видя, всеки път пак я скриваха на мястото й.
— Значи все пак трябва да има в ствола на дъба някаква дупка! Само че не успях да я намеря. Може би е изкусно прикрита с парче кора. След това ще… чакай! Тихо!
Някаква тъмна човешка фигура се зададе, газейки в снега, приближи се до дървото, посегна с ръка по-нависоко, после я отпусна и запали клечка кибрит. Острото зрение на Арнд успя да различи, че в момента човекът държеше в ръка някаква бележка и внимателно се взираше в нея. След това малкото пламъче угасна, изглежда, мъжът пак скри бележката на старото й място и накрая бързо се отдалечи.
— Внимавахте ли добре? — попита Арнд.
— Да. Но не беше възможно да видя лицето и на този човек. Затова пък вече знам на каква височина се намира скривалището. Да отида ли да взема бележката?
— Да не прибързваме. Ще изчакаме още!
Измина доста време, докато двамата сметнаха, че опасността е отминала. Надигнаха се и стъпвайки точно в дирите на другите, се приближиха до дъба. Хаузер плъзна ръка нагоре по ствола му.
— Тук има едно малко сухо пънче от пречупен клон — каза той. — Аха, открих го! Просто трябва да се издърпа. То представлява дръжката на кутийка, пъхната в четириъгълна дупка. Виждате ли, господин Арнд?
Той подаде нещо на детектива.
Арнд се обърна с гръб към селото, разгърна чаршафа, който беше донесъл, и се наметна с него така, че да може да прикрие тънкия лъч светлина на своя сигнален фенер.
— Странна пощенска кутия! — каза той. — Е, тъй като сме тръгнали по бойната пътека, тайната на кореспонденцията може да ни е безразлична. Я дайте да видя! Аха, заповед от главната квартира! „Точно в един часа при Хайнгрунд.“ Хмм! Имаме си работа с изпечени престъпници и трябва много да внимаваме някой път да не ни спипат. Значи пускат неверни слухове, подхвърлят на граничарите, че уж днес щяло да има нещо за залавяне нейде при Финкенфанг, а в това време най-спокойно ще вършат беззаконията си в Хайнгрунд. Проклети негодници! Да вървим! Върнете кутията на мястото й! Трябва да тръгнем за Хайнгрунд или…
Едуард беше поставил вече кутията с бележката обратно в дупката на ствола, когато детективът го хвана за ръкава и го задърпа подир себе си.
— Някой идва! Чух как пропукаха клони. Бързо пак под закрилата на смърча, но стъпвайте само по утъпканите дири, за да не забележат съвсем новите следи, които водят право към скривалището ни, и така да се издадем!
Двамата се снишиха и прикривани от чаршафите, се промъкнаха обратно под клоните на смърча. И наистина, не мина повече от минута и отново се зададе някакъв контрабандист, който на светлината от кибритена клечка прочете бележката и веднага се отдалечи. Забележително беше колко точно се придържаха контрабандистите към дадените им указания — никой от тях не захвърли безотговорно изгорялата клечка, а и всеки от тях старателно стъпваше в по-старите дири, за да не оставя нови ясни следи.
След като човекът изчезна в гората, Арнд изпълзя изпод клоните и се изправи.
— Ще можете ли да издържите тук още някой и друг час? — попита той Едуард.
— Защо не?
— Добре, тогава ей сега ще направя посещение на Финкенфанг.
— Ще успеете ли да намерите това място?
— Не се безпокойте, Хаузер! Но до завръщането ми стойте тук съвсем кротко! Искаше ми се и аз да почакам още малко под клоните на смърча, обаче от Финкенфанг до Хайнгрунд има цял час път. Следователно ще трябва незабавно да предупредим граничарите, за да могат да осуетят плана на контрабандистите. Предполагам, че ще се върна след около час.
Хайнгрунд беше една гориста клисура, която, пресичайки най-гъстия лес, извиваше под прав ъгъл и се насочваше към границата. Приблизително на около час път от нея се намираше Финкенфанг, едно затънтено и пусто място сред вековната гора. То беше осеяно с камънак, по който не растеше ни дърво, ни храст. Когато Арнд се добра до него, спря и свирна с уста.
Нищо не помръдна.
Наблизо зад една канара се бяха стаили двама граничари като преден пост.
— Голям хитрец! — прошепна единият на другия. — Първо иска да провери дали тук има някой.
— Естествено няма да отговорим на изсвирването му. В такъв случай край на улова. На него няма да можем нищо да му направим, а другите ще офейкат.
Арнд свирна повторно. И пак без успех.
— Има ли тук граничари? — подвикна после.
— Ще ми се да цапардосам този нахален тип по човката така, че никога повече да не я отвори! — измърмори единият от граничарите. — И един приклад по проклетата му кратуна!
Но неговият другар го подръпна за колана.