— Бързо да се скрием зад другия ъгъл на канарата! Сигурно ще мине оттук!
Те чевръсто притичаха зад един издаден ръб на големия каменен блок, защото Арнд опасно се приближаваше до тях. Но изведнъж спря и внимателно огледа земята. Двамата граничари чуха, че тихо се изсмя.
— Но, моля ви, господа граничари — обади се в този момент детективът полугласно, — в снега видях визитните ви картички. Спестете ми труда да тичам по следите ви! И аз разполагам с малко време! Търся ви, защото имам важно съобщение за вас.
Но и тези думи останаха без отговор.
— Добре — продължи Арнд с по-силен глас, — тогава ще измина известно разстояние напред, за да се убедите, че нямам никакви придружители.
Той продължи спокойно пътя си. Изглежда, най-сетне успя да вдъхне известно доверие в двата поста. Внезапно точно пред него един човек се надигна от снега. В десницата си държеше гола сабя, а в другата си ръка стискаше револвер.
— Стой! — заповяда му постът с приглушен глас. — Спрете и говорете тихо! Кой сте вие?
— Спокойно можете да махнете това пищовче. Понякога тези неща имат неприятната привичка да гърмят от само себе си, а…
В този миг като по даден знак иззад пръснатите наоколо камънаци изникнаха няколко човешки фигури. А все още дулото на револвера беше насочено към Арнд.
— Да не би да искате да ни поднасяте? — раздразнено попита граничарят.
— Да ви поднасям ли? Би било лоша шега в този студ и в този час, а и на това място — рече Арнд. — Не, идвам, за да попреча на други да ви пратят за зелен хайвер!
— Други ли? Какво искате да кажете?
— Сега очаквате контрабандистите тук, ала на тях и през ум не им минава да се мяркат насам. Умишлено са ви заблудили. А междувременно господата, които дебнете, най-спокойно ще прехвърлят границата при Хайнгрунд!
— Не прекалявайте с шегичките си, господине!
— По много особен начин се отнасяте към хората, които доброволно искат да ви помогнат — взе да протестира Арнд.
— Да не би да се страхувате от мен? Нали разполагате с хора, а аз съм съвсем сам. Бъдете по-миролюбив и хвърлете един поглед на тази карта!
Офицерът протегна ръка, взе картата и се опита да я разгледа, обаче беше твърде тъмно, за да различи каквото и да било.
— Гюнтер, фенера!
Един от граничарите освети написаното в картата със скрития дотогава сигнален фенер.
— При поискване притежателят на този документ да получи неограниченото съдействие на властите — прочете той.
Най-отдолу напреки на големия печат личеше енергичният подпис на полицейския шеф от окръжния град.
— Мътните го взели! — промърмори офицерът през зъби и пъхна револвера обратно в кобура. — Господине, защо не ни го казахте веднага?
— Защото вие предпочетохте да се криете, а после ме посрещнахте с нескрито подозрение.
— Извинете, но тук си имаме работа с много изпечени бандити!
— Знам. Затова съм тук. Точно в един часа контрабандистите се събират в Хайнгрунд.
— По дяволите! А ние тук тракаме със зъби от един час и ловим синигери. Но ще признаете, че не се намирам в особено завидно положение. Изоставя ли това място, за да поведа хората си към Хайнгрунд, то…
— … то ще отнемете плячката на контрабандистите — прекъсна го Арнд.
— Или пък — обади се пак офицерът, който още не се беше отърсил напълно от подозренията си, — ще ми изиграят някой номер и ще минат тъкмо оттук!
Арнд вдигна рамене.
— Сам разбирате, че мога да ви давам само сведения и съвети. Нямам пълномощията да се намесвам в командването ви. Отговорността за вземане на решения е ваша. Лека нощ!
Половин час по-късно Арнд отново пропълзя под клоните на смърча, където го очакваше Едуард.
— Случи ли се още нещо? — попита го той с тих глас.
— Появиха се още неколцина контрабандисти, за да прочетат бележката. Но от около четвърт час всичко е мирно и тихо.
— Предлагам въпреки това да изчакаме още малко. Много ли ви е студено?
— Търпи се.
Те останаха в скривалището си още петнайсетина минути и едва след това се осмелиха да излязат от него и да се приближат до дъба.
— Сега вече, поне по моя преценка, не е възможно да ни изненадат — обади се Арнд. — Най-напред да погледнем още веднъж в тайната пощенска кутия!
Той дръпна сухото пънче и малката кутийка веднага се озова в ръката му.
— Светлина! — нареди той. — Ей тук е моят малък фенер, а ето ви и кибрит. Запалете го!
Едуард се подчини и скоро детективът освети вътрешността на кутийката. Вътре все още беше бележката с указанието за срещата в Хайнгрунд. Едуард понечи вече да върне малкия предмет в дупката на ствола, когато Арнд изведнъж го сграбчи за ръката.