— Чакайте! Като че на дъното има залепена някаква хартийка… наистина… и върху нея има нещо написано!
Той приближи фенера още повече и внимателно се взря.
— Някакви цифри — обади се най-сетне. — Почакайте! Набързо ще ги препиша. Не бива да се бавим много.
Той извади бележника си и отбеляза следните числа:
11. 20. 30. 23. 30. 17. 22. 1.
19. 30. 11. 29. 25.
18. 22. 17. 30. 12. 30.
После изгаси фенера, прибра бележника си и пъхна кутийката обратно на мястото й.
— Знаете ли какво могат да означават тези числа? — попита Едуард.
— Засега не. Но ми се струва, че представляват нещо като шифър. Хайде да се махаме! Елате!
— Къде отиваме?
— В селото. До там има по-малко път, отколкото до лесничейството. Трябва непременно да разчета това шифровано писмо и е възможно да се нуждая от помощта ви.
— Ами тогава елате за малко у дома, господин Арнд! Родителите ми сигурно вече спят. Да не говорим за малчуганите.
— Добре! Да отидем у вас!
Те не срещнаха никого и незабелязано се добраха до жилището на Хаузерови. Арнд се огледа в бедняшката стаичка на семейството на тъкачите и поклати глава.
— Значи така живеете и работите вие! — тихо каза той с натежало сърце. — Да се надяваме, че скоро ще се види краят на всичките ви беди и страдания!
Двамата седнаха на масата и Арнд извади бележника си. По негово настояване Едуард също преписа цифрите, за да му помага при дешифрирането им.
— Както изглежда, това са три думи — обади се детективът.
— И всяко число отговаря на някоя буква, така ли?
— Може би. Но на коя буква съответства даденото число? Там е въпросът!
— Навярно буквите отговарят просто на поредния си номер в азбуката!
— Би било твърде прозрачно! Но я да проверим! Ала по този начин от цифрите в първия ред не излезе нищо смислено.
— Така не става — разочаровано се обади Едуард.
— Не бива толкова бързо да губите кураж — усмихна се Арнд. — Освен това едва ли си имаме работа с кой знае колко сложен и труден тайнопис, защото контрабандистите не са особено учени хора. Ключът към шифъра трябва да отговаря на степента на тяхното образование, което ще рече, че и най-обикновеният член на тайната им банда трябва да е в състояние да си служи с него, а както предполагам, той ще е човек, който едва-едва умее да чете и пише.
— Така е.
— И щом става дума за нещо по-трудно и тайно, естествено е на такива хора най-напред да им хрумне да обърнат азбуката наопаки.
— А-а, значи наопаки! — припряно възкликна Едуард. — В такъв случай 30 ще означава А, а пък 1 — Я, така ли?
— Да.
Едуард сведе замислено глава над буквите, но след малко рязко я изправи.
— Открих го!
Той беше написал в една редица числата, а под тях бе поставил съответните букви, така че всичко изглеждаше както следва:
112030233017221
УКАЗАНИЯ
— Указания! Правило! — каза Франц Арнд, който нарочно бе оставил Едуард да се прояви. После самият той използва същия прост шифър и под другите числа подреди съответните букви. По този начин се получи следната картина:
19 30 11 29 25
Л А У Б Е
18 22 17 30 12 30
МИНАТА
— Ето че направихме една голяма крачка напред. Указания… лаубе… мината! — подсмихна се Арнд. Но веднага веждите му се сбърчиха. — Обаче, хмм, лаубе! Дали там има някаква беседка1, където…
— О, не! — бързо се намеси Едуард. — Беседка няма, но има един Лаубе! Пазачът на мината се казва така.
— Великолепно! Пазачът Лаубе! Що за човек е той?
— Недружелюбен и прикрит — гласеше отговорът на младия Хаузер. — Не може да се каже нещо конкретно лошо за него, но и нищо добро.
— В повечето случаи тези хора са най-лошите. В коя смяна работи?
— Винаги през нощта.
— И къде живее? Горе при мината ли?
— Да. Жилището му се намира срещу един стар склад близо До големия комин. Искате да говорите с него?
— По-късно. За днес можем да сме доволни от постигнатия успех. Продължавайте и занапред да спазвате главно две неща — сдържаност и предпазливост! Посещавайте дъба само ако изпитвате основателни подозрения и не претърсвайте кутийката без наложителна причина!
— Ще спазвам всички ваши указания. Кога пак ще имате нужда от мен?
— Не мога отсега да ви кажа. Всъщност планирах нещо за утре вечер, но се сетих, че точно тогава е маскарадът.
Едуард, който до този момент бе толкова оживен и енергичен, изведнъж някак виновно наведе глава.
— Да, утре е балът с маски.
— И вие наистина ли ще отидете?
— Трябва!
По лицето на Арнд заигра лека усмивка.
— Е, да, наистина трябва да отидете! В една определена възраст любовните проблеми са най-важните неща. Нямам абсолютно нищо против — продължи той, щом видя, че Едуард му хвърли скришом един странно боязлив поглед, — но някак си не всичко разбирам, цялата работа ми се струва недотам приятна, а и можете да изпаднете в доста неловко положение. Каните се да се появите сред един тесен кръг от поканени гости. Веднъж вече премислих цялата история. Искате там да закриляте Енгелхен. Всъщност как си представяте всичко това?