— Кое, закрилянето ли? — простодушно попита Едуард. Арнд се засмя.
— По-скоро питам за нещо друго. Имам предвид, че искате да се натрапите на този тесен кръг от близки хора. Я ми разкажете всичко, каквото ви тежи на сърцето! Имайте ми доверие!
Разбира се, Едуард не бе имал никакви угризения на съвестта, когато посети магазина в града и взе забравената декоративна игла, не бе изпитал угризения и когато написа онова писмо, подписано с „Горския призрак“, писмото, което трябваше да изплаши търговеца Щраух и да го накара да не отиде на бала. Той беше действал съвсем необмислено, така, както обикновено постъпва неразумната младост. И ако в случая си беше послужил със съмнително хитър трик, то причината за това не биваше да се търси в характера му, а в условията на живот в неговата среда. Едуард Хаузер беше чедо на бедното село на тъкачите Хоентал, където бродеше Горския призрак, където хората се бояха от това страшилище и го възприемаха не само като необходима даденост, но и като нещо действително съществуващо, като нещо, с което човек трябва да се съобразява.
Всичко това беше просто някакъв измислен, несъществуващ свят. И странно, пред строгия ясен поглед на детектива този лъжовен свят изведнъж рухна в очите на Едуард. Младият човек инстинктивно се засрами от постъпката си, почувства, че съзнателно или несъзнателно досега беше премълчал лекомисления си номер от своя покровител и в него се започна вътрешна борба, докато най-сетне събра кураж, за да си признае всичко. Направи пълна изповед. Разказа на Арнд и за писмото.
И ето че, щом свърши, видя как се сбъдват тайните му опасения. По лицето на детектива се изписа, кажи-речи, невярващо изражение. Но постепенно чертите му станаха строги и сурови. Гласът му също прозвуча строго и укорително, когато каза:
— Не е бивало да го правите. Изглежда, изобщо не знаете, че по този начин сте се изложили на голяма опасност в много отношения.
— С написването на писмото? — малодушно попита Едуард.
— Да — отвърна Арнд кратко и рязко, — преди всичко с писмото! Та вие не сте дете. Трябва да знаете какво вършите. Това писмо представлява фалшификация, че и нещо повече.
Младият планинец едва ли схващаше какво е направил и с малкото изречени думи ясно разкри цялата наивност на чистата си душа пред детектива, който в крайна сметка също бе роден и отрасъл в този край и в случая можеше добре да разбере младежа и да му съчувства. И тъй като Арнд и този път бе по-разсъдливият и по-разумният, той не започна някакъв продължителен разпит, а прие свършения факт като свършен. : — Е, добре — каза той, — станалото — станало. Писмото е написано вече и ще трябва да се съобразяваме както с него, така и с последствията му. Може би твърде ще улесни задачата ви на бала. Вървете да закриляте вашата Енгелхен! А аз… навярно ще си позволя да се заема малко с върховния надзор.
Ето как тази вечер Едуард остана омърлушен и засрамен, а пък Франц Арнд пое към лесничейството в доста кисело настроение.
В стаичката си той намери поръчаната вечеря. Че беше гладен, гладен беше, но някак си храната не му се услаждаше. След това взе една книга, но пак се замисли за събитията през изминалия ден. Пред очите му изплуваха както Хайнгрунд, тъй и Финкенфанг. Беше нещо като призрачен танц. Така той изобщо не можа да се съсредоточи достатъчно, за да чете, а накрая на всичко отгоре бе стреснат и от изстрел. Впрочем, веднага след него се разнесоха и други изстрели. С напрегнато внимание Арнд се заслуша към затворения прозорец. Стрелбата се водеше с пушки. Той веднага разбра какво става.
Детективът не беше единственият човек, доловил пукотевицата. Само след минута-две по коридора затрополиха тежките стъпки на лесничея и на вратата му се почука.
— Спите ли вече, господин братовчеде?
— Не. Влезте, моля!
Старият бавно влезе в стаята.
— Чухте ли стрелбата?
— Разбира се. Идва откъм Хайнгрунд.
— Откъде знаете с такава сигурност?
— Там са се сблъскали граничари и контрабандисти. Самият аз предупредих офицера, че точно тази вечер Горския призрак и хората му ще се опитат да преминат границата именно през Хайнгрунд.
Тази вест накара добрия Вундерлих да ококори очи. Той огледа своя гост със страхопочитание и нескрито удивление, защото в него вече укрепваше увереността, че този енергичен и решителен човек щеше да успее най-после да освободи пограничните селища от тази напаст, наречена Горски призрак.