Най-сетне след около половин час се разнесоха тихи стъпки. После Арнд забеляза как в бараката влезе някакъв тъмен силует. Междувременно силното му зрение дотолкова бе привикнало с тъмнината, че горе-долу сносно можеше да различи фигурата на човека. Беше със среден ръст, облечен в стара шуба със старателно вдигната доста висока яка, а на главата си носеше овехтяла филцова шапка, чиято периферия падаше твърде ниско. Лицето му бе закрито от черна маска, а ръцете му бяха в ръкавици.
„Този човек е много предпазлив! — каза си Арнд. — Никак няма да ми е лесно с него.“ И зачака да го заговори.
— Има ли някой тук? — попита маскираният с дълбок, явно преправен глас.
Арнд се плъзна надолу от купа слама и тупна точно пред краката на непознатия.
— Ето ме — каза той, стремейки се също да промени гласа си. Той имаше не по-малки основания от другия да се погрижи по-късно да не бъде разпознат по тембъра на гласа.
— Какво искате от мен?
— Да се спазарим за една сделка — обясни Арнд.
— Това вече ми го каза пазачът, но от приказките му нищо друго не разбрах. Само подозирам, че си ни объркал с контрабандистите, които са ръководени от Горския призрак. Но се заблуждаваш. Ние също сме тайна организация, но нашата цел е да сложим край на техните безчинства и да разобличим Горския призрак. Както виждам, ти искаш да се сдушиш с контрабандистите и заедно да въртите гешефти. Ето защо ще те задържа и ще те предам на полицията. Внимавай! Не мисли за съпротива! Въоръжен съм, а отвън е застанал Лаубе и държи готов за стрелба револвер. Ти си в ръцете ни. Ние ще…
Арнд не позволи на маскирания да дрънка повече. Търпението му се изчерпи. Той грубо го прекъсна:
— Спести си тези глупави приказки. Горски призрако! Ти и аз, и двамата теглим една и съща кола и ще направим добре, ако се разберем съвсем мирно. Ще сключим много доходна сделка.
— Аз не съм Горския призрак — изръмжа другият.
— Я не ме будалкай!
— Така е — все едно дали вярваш, или не.
— Тогава съжалявам, че само бих път до тук, а и че теб те разкарах. Но от цялата работа за нас двамата щяха да паднат шест хиляди марки.
Последната забележка бе подхвърлена от Арнд привидно само ей така, между другото, но всъщност тъкмо в нея се криеше стръвта, с която смяташе да хване своя противник на въдицата си. Просто разчиташе на алчността на краля на контрабандистите. Затова спомена тази голяма сума. И незабавно се оказа, че детективът е добър познавач на хората. Непознатият омекна.
— Шест хиляди марки? Вярно ли е?
— Може и да са повече, но по-малко — не!
— Значи при тази сделка… ще се спести толкова много от митото?
— Разбира се.
— И кой или какво ще ми гарантира, че имаш честни намерения?
— Собствената ми изгода. Аз имам нужда от вас.
— Ти го казваш. Но не е изключено да си шпионин на граничарите.
Арнд се изсмя право в лицето на човека с шубата.
— Струва ми се, че аз съм по-искрен от теб. Веднага ти изложих желанието си. Но ти отначало изцяло се преструваше. Е, сега най-сетне мълчаливо призна, че си тъкмо човекът, който ми е необходим за моите цели. И така, стига се опъва тъй безполезно!
— Трябва ми гаранция — упорстваше другият.
— Нали вече я имаш! Не забравяй, че се представих на Лаубе с тайния поздрав!
— Може да си го узнал чрез предателство.
— Остави ме да довърша! Освен това знаех, че трябва да се обърна тъкмо към Лаубе, което също е едно доказателство, че съм от посветените хора.
— Да, но откъде си го разбрал?
— Разказа ми го старият дъб горе в гората.
— Ти знаеш…
— Знам къде е скривалището и кутийката с тайните послания! Да, така е!
— Хмм — измърмори посредникът на контрабандистите и се замисли. Но после изведнъж смени тона. Стана учтив. — Ще ви направя едно предложение. Аз наистина не съм предводителят и следователно не мога да вземам решения. Но ще предам вашето желание да се свържете с нас. Утре елате пак тук!
Арнд въздъхна с облекчение. На първо време беше постигнал достатъчно. Но продължи разговора с маскирания още доста дълго, поиска да му даде по-точни указания и съвсем неусетно измъкна от него някои сведения, които бяха твърде важни. Така лека-полека започна да разбулва ревниво пазената тайна, витаеща около личността на Горския призрак. Неговият противник все още бе твърде предпазлив, ала Арнд беше по-умният от двамата, така че хитростта му победи.