Непознатият мъж обгърна с ръка талията на Ангелика и танцувайки, двамата се смесиха с развеселената пъстра тълпа. Едва сега девойката намери време малко да подреди мислите си и когато музиката спря, тя отправи първия си въпрос към своя партньор:
— Знаете ли коя съм аз?
— Разбира се. Госпожица Ангелика Хофман.
— Познахте ме по костюма, нали? Значи сте човекът, който ме покани, така ли?
— Съвършено вярно — кимна той, докато я водеше покрай дългата страна на залата.
— А мога ли сега и аз да науча вашето име? — помоли го тя.
— О, не! — махна той с ръка в знак на отказ. — Така само ще развалите и на себе си и на мен изненадата, която искаме да запазим за полунощ. Маските ще се свалят точно в дванайсет часа.
Тя замълча. Както цялата необичайна обстановка, така и близостта на непознатия мъж я потискаха. Вярно, че много й допадаше великолепието на това увеселение, за чието организиране бяха прахосани такива средства, които за представите на хоенталци бяха нечувано големи. Кавалерийският офицер я заведе до малка масичка, поставена малко встрани от дансинга. В една кофичка там се изстудяваше вече бутилка вино. Имаше приготвени и две чаши. Партньорът й я накара да се чукне с него за веселото прекарване на вечерта, както и за доброто им приятелство. Сякаш огън премина по жилите на Ангелика и виното веднага я удари в главата. Тя никога не беше опитвала подобни напитки, а само бе чувала за тях.
После непознатият започна да бъбри с нея за незначителни неща. Попита я дали с радост е приела поканата, дали й харесва балът, дали родителите й са я пуснали с готовност. Ангелика отговори на всичко с да.
Но накрая последва един по-труден въпрос.
— Ами какво каза твоят любим? — осведоми се Фриц Зайделман.
Ангелика наведе глава. Знаеше, че този намек се отнася до съседския син Едуард Хаузер. Някак си това я възмути.
— Е? — настоя партньорът й. — Как го прие той?
Ангелика изправи глава и предизвикателно отвърна:
— Не знам за какво говорите. Аз нямам любим.
— Наистина ли? — усмихна се офицерът изпод маската си. — Ще се радвам, ако казваш истината. В такъв случай си свободна и бих могъл да ти предложа да стана твой кавалер. Какво ще кажеш? Съгласна ли си, милостива госпожице?
„Милостива госпожице?“ Как звучаха само тези думи! Те лесно можеха да завъртят главата на неопитното момиче. А каква великолепна маска носеше, как блестяха пръстените по ръцете му!
— Да! — промълви тя.
— Тогава ела!
Той отново я дръпна да танцуват, а после я заведе до една дълга маса, където пак имаше вино и други освежителни напитки. Накара я да опита сладко вино, както и да вкуси от такива лакомства, каквито девойката не беше виждала през живота си.
Край масата седяха или стояха и други двойки и се завърза общ разговор. Между отделните групи и маси полетяха шеги. В празничната суетня на забавата Ангелика приличаше на сомнамбул. Тя не виждаше нищо и не чуваше нищо и все пак зажаднялата й душа поглъщаше всичко наоколо: и разточителния блясък на светлините, и ослепителния разкош на костюмите, и безгрижната веселост на околните, и музиката. О, помоли се тя, че кой ли може да си позволи да живее тъй богато и изискано и винаги да участва в подобни увеселения!
Скришом оглеждаше своя кавалер, на когото дължеше всичко това. Кой ли беше той? Не можеше да отгатне, но забеляза, че той, изглежда, имаше известна тежест в този кръг от отбрани хора. Девойката седеше безмълвна до него и не се възпротиви, когато хвана и задържа ръката й в своята.
Но внезапно офицерът я пусна и посочи към един турчин, който току-що се появи на входа.
— Най-после! — каза той и бързо се изправи. — Вече си бях помислил, че няма да дойде!
— Кой? — попита Енгелхен.
— Ей онзи там, при вратата, е мой приятел. Моля те, извини ме за момент!
Той прекоси залата, приближи се до турчина й му стисна ръката.
— Е, ето те и теб! Как пристигна до селото? В своя маскараден костюм и в тази чужда за него среда и обстановка Едуард не се чувстваше никак добре и все не можеше да се отърве от чувството, че тази вечер нямаше да има щастлив край. Но когато видя Кавалерийския офицер да се насочва към него, той се стегна. Мозъкът му заработи трескаво. От обръщението на непознатият си направи заключение, че е някой добър приятел на Щраух, който дори знае какъв костюм и каква маска ще носи той. Едуард реши да се държи възможно най-хладнокръвно.