— Имах късмет — засмя се бодро той, — че се качих на една шейна, която тъкмо тръгваше за Хоентал. Иначе наистина щях да се чудя какво да правя.
Той често беше срещал Щраух и знаеше, че младият търговец леко фъфлеше. Опита се да го имитира, доколкото можеше. Впрочем копринената маска променяше и бездруго гласа му почти до неузнаваемост.
— Знаменито, ти си станал истински турчин! — каза офицерът. — Любопитен съм да видя дали поне твоята Мари ще те познае. Но я ми кажи къде са пръстените ти?
— Свалих ги — бързо успя да се измъкне Едуард.
— Аха, хитрец такъв! Иначе по тях някой би могъл да те познае!
Едуард Хаузер плъзна поглед по украсените с множество пръстени ръце на другия. Дали пръстенът-печат на средния пръст на дясната му ръка можеше да се вземе за доказателство, че пред него бе застанал Фриц Зайделман?
— Но днес си страшно непохватен и мълчалив! — укорително промърмори офицерът. А после, снижавайки гласа си, продължи. — Изобщо не ме попита дали съм постигнал целта си!
„Да е постигнал целта си?“ — бързо размисли Едуард. Каква цел? Дали не ставаше дума за Енгелхен! Във всеки случай младежът съзнаваше, че не биваше току-така да изтърси някой директен въпрос. Трябваше да е предпазлив.
— Хмм! — промърмори той. — Ако съдя по настроението ти, всичко се нарежда чудесно.
— Така е. Харесва ли ти момичето?
— Горе-долу!
— Горе-долу ли? Ти да не си сляп? Че сравни я с останалите! Несъмнено тук тя е най-красивата! Едва в тази рокля се разкриват всичките й прелести.
Едуард се изкашля. Не успя да каже нито дума. Страшно му се искаше да повали с юмрук този нахален тип. Но наистина, сега и сам забеляза колко красива бе Ангелика… и точно днес му беше съдено да я загуби…
— Защо се покашля тъй подигравателно? — попита Зайделман. — Имаш направо змийска кръв в жилите си, но аз ти казвам, че тя просто ме подлудява! Ще направя всичко възможно да я спечеля. Впрочем съвсем скоро тя ще се премести да живее постоянно у нас. Ще бъде нещо като домашна помощница. Това беше мое предложение и баща ми го прие.
Сега вече Едуард разбра със сигурност, че разговаря с младия Зайделман.
— А дали ще иска да отиде да живее у вас? — осведоми се той привидно спокойно и непринудено.
— Какво ще рече да иска? — Зайделман махна многозначително с ръка. — Щом баща й е съгласен, тя ще трябва да се подчини. И освен това — тук той размърда пръсти, сякаш броеше пари, — освен това нали ще й се плаща. Накратко казано, можеш да ми вярваш, че ще се справя с това момиче. Още тази вечер ще получи първата целувка от мен.
— Това ще е… — кипна Едуард, но после бързо се овладя. — Наистина ще е пълна победа — довърши той изречението си съвсем не така, както първоначално възнамеряваше.
Поласканият Зайделман се усмихна.
— Да, пълна победа, скъпи приятелю. Можеш незабелязано да ни наблюдаваш. Може би ще успееш да станеш свидетел на моя успех.
С тези думи той прекъсна разговора, за да се върне при Ангелика. А Едуард се загуби в блъсканицата около дългата маса с напитки и деликатеси.
Младежът беше в неописуемо настроение. Измъчваше го тревогата за Енгелхен, разяждаше го с мъка сдържаният гняв към Фриц Зайделман, който безотговорно и недостойно си играеше с нищо неподозиращото момиче, потискаше го съвсем чуждата за него обстановка, а на всичко отгоре беше принуден да се преструва, че се весели, докато вътрешно го изгаряха съвсем други чувства.
От време на време изпиваше чаша вино, но стоеше далеч от дансинга. Нека останалите си мислят каквото си искат за странния турчин! Просто не бе в състояние да бъбри и да се шегува с някое съвсем непознато момиче. Освен това видя, че не може да се мери в танците с присъстващите на увеселението двойки. И така привидно безцелно се шляеше наоколо, но всъщност скришом зорко наблюдаваше Енгелхен и нейния кавалер.
Онова, което видя, никак не беше успокоително. Напротив, то само засили тревогата и гнева му. Лека-полека у него назря решението в случай на нужда с бързи и енергични действия да се притече на помощ на любимото момиче. Изобщо не си зададе въпроса какви ще са последствията.
А тъкмо от това се беше опасявал Арнд, зрелият и опитен мъж. Събитията се развиха точно според неговите предвиждания. Едуард издебна момента, когато Фриц Зайделман хвана ръката на своята италианка и тръгна да я извежда от залата. Турчинът чевръсто се втурна към изхода, изпревари ги и се престори, че има някаква работа в преддверието на гардероба. Между закачалките, отрупани с дрехи, и стълбите помещението образуваше ъгъл, където човек можеше да се скрие доста добре. Именно там се свря Едуард с надеждата, че Ангелика и Зайделман ще поспрат за известно време на откритото място недалеч от него. Там нямаше кой да ги безпокои, което естествено бе твърде важно за Зайделман. Гардеробиерката беше задрямала на стола си. Пръстите на ръцете й бяха сплетени, а главата й беше клюмнала на гърдите.