Ето че в този момент двойката мина през двукрилата врата. Ангелика понечи да слезе надолу по стълбите, но Зайделман я задържа.
— Почакай, де! Какво ще правиш долу? С костюма и маската си само ще привлечеш вниманието на любопитните върху себе си. Освен това с тази лека рокля като нищо можеш да си навлечеш някоя простуда на студения въздух. По-добре да останем тук!
Момичето спря разколебано и дълбоко пое въздух.
— Така ми се вие свят — оплака се тя.
— Това е от танците и виното — успокои я той. — И аз чувствам същото. Свали си маската, де! Така ще се освежиш и ще ти олекне.
Ангелика го послуша.
— Вътре е ужасно горещо — въздъхна тя. Той я погледна възхитено в очите, които вече не бяха скрити.
— Просто не си свикнала да танцуваш и да пиеш толкова — реши да я поучи Зайделман. — Баща ти не обича удоволствията, а изглежда, и не разполагате с необходимите пари. Извинявай, нямах намерение да бъда нетактичен. Исках да кажа само, че когато дойдеш да живееш у нас и когато…
— У вас ли? — бързо го прекъсна Ангелика. Той разбра, че е прибързал, понечи да се поправи, но после реши просто да бъде откровен.
— Да, у нас — каза той. После набързо свали маската си. — Ще ти покажа с кого говориш. Аз съм Фриц Зайделман.
За секунда-две Енгелхен пребледня, но веднага след това кръвта нахлу в главата й и тя силно се изчерви. Изненадано възкликна:
— Господин Зайделман!
— Шшшт, дете! Говори по-тихо! Не бива никой да ни чуе. Хората не бива да узнаят, че ние двамата…
Ужасеният израз на лицето й го накара да замлъкне.
— Моля ви — каза тя тихо, но решително, — пуснете ме да си вървя!
— Къде… ще ходиш? — заекна той. — Искаш да се върнеш в задушната зала?
— Не. Трябва да си ходя у дома.
Тя се опита да се освободи от него, но той я държеше здраво.
— Остани поне още малко! — умолително каза Зайделман. — Остани, докато чуеш всичко, каквото имам да ти казвам! Бъди откровена! Страхуваш ли се от мен?
Тя го погледна право в очите.
— Не.
— Е, защо тогава искаш да избягаш?
— Защото мястото ми не е при вас.
— Не е при мене ли? Какво значи това? Аз те обичам, Ангелика. Нима хората, които се обичат, не бива да са един до друг?
— Това са само празни думи. Не ви вярвам.
— Искаш ли да ти дам доказателства?
Отведнъж Ангелика бе станала много сериозна. Беше нещо като внезапно отрезвяване. Тя виждаше лицето на младия търговец съвсем близо до своето и в очите му забеляза особен израз. И именно погледът на тези очи й помогна да разбере, че предупреждението на Едуард навярно не е било неоснователно. Обзе я силно чувство на срам и гъста руменина заля лицето и шията й.
— Пуснете ме, господин Зайделман! — храбро каза тя. — Повтарям, че не ви подхождам. Аз съм бедна, а вие сте богат.
— Ах — разпали се той, — какво ли представлява цялото ми богатство пред теб?! Ще ти докажа колко много те обичам. Баща ти още ли не ти е казал за какво говорих с него?
Ангелика трепна. Дали пък любовта му наистина не е толкова голяма, че вече да е ходил при баща й, за да поиска ръката й? Гордост и суетност отново замъглиха здравия й разум.
— Вие сте ходили… при моя баща… за да поискате… — заекна тя.
— Не, не! — смутено я прекъсна той. — Първо трябваше да се разберем ние двамата, нали така? Но с него разговаряхме за нещо друго!
Тя го погледна очаквателно, без да продума. В същото време се сети за Едуард, помисли си колко по-различно се проявяваше неговата любов.
— Не искаш ли винаги да си близо до мен? — прошепна й Зайделман.
— Какво имате предвид? — отвърна Ангелика на въпроса с въпрос.
— Да дойдеш в нашия дом на някоя добре платена служба! Руменината бавно изчезна от лицето й. Значи това… това беше неговата любов!
— Не! — студено каза момичето.
— О, да! Баща ти вече даде съгласието си! — тържествено изтърси той.
— Да дойда като прислужница?
— Но, Ангелика… не говори така, де! Имам предвид като помощница на майка ми! Една млада дама на такава служба идва по важност веднага след самата домакиня. Тя е като член на семейството. Помисли си само! — опита се да я поласкае Зайделман. — Освен това ще се виждаме всеки ден и ти ще получаваш заплата от двеста марки годишно!
— Двеста марки?
В този въпрос се съдържаше всичко, каквото имаше да му отговори. Но той не му обърна внимание.
— И от мен ще получиш тайно още толкова! — увери я той. — Именно защото те обичам! Защото те желая за моя жена! Но за съжаление в момента желанието ми не е възможно да се изпълни, понеже засега родителите ми не бива нищо да узнават. А и ние двамата все още не се познаваме достатъчно добре. Тепърва ще трябва да свикваме все повече един с друг. И за да може всичко да стане, без да се вдига шум и да привличаме вниманието на хората, ще се преместиш да живееш в нашия дом! Я си помисли! Тогава ще можем всяка вечер тайно да си бъбрим!