Очите на Енгелхен заблестяха от възмущение. Срам и отвращение накараха кръвта да нахлуе в главата й и страните й пламнаха. Нима действително стоеше толкова ниско, че се осмеляваха да й правят подобно предложение?
— Такива ли са значи намеренията ви? — попита тя. — Да ме купите за четиристотин марки годишно?
Тя блъсна Зайделман и той отстъпи една-две крачки и й метна гневен поглед.
— Какво? Отхвърляш предложението ми? — скръцна със зъби той.
Ангелика трябваше да събере цялата си смелост.
— Пуснете ме да си вървя — настоя тя. Зайделман изведнъж успя да се овладее.
— Само за една минутка още! — възрази той. — Няма как, ще трябва да ми я дадете, защото сигурно ще си признаете, че имам известни права над вас, скъпа госпожице!
С хаплива ирония Зайделман наблегна на думите „вас“ и „скъпа госпожице“.
— Права ли? — удиви се Ангелика, съвсем безпомощна срещу подобни маниери.
— Да, многоуважаема моя, права! Поканих ви на бала на „Казиното“ в едно отбрано общество, в каквото навярно никога не сте попадали, и освен това платих за роклята, дето я носите.
Отначало Ангелика изобщо не намери думи да отвърне на тази обида. След малко каза със заекване:
— Та аз не съм ви… не съм ви… молила! Зайделман грубо се изсмя.
— Да, но я приехте, съкровище мое! Сигурен съм, че ще приемете и другото.
Изплашеното и притеснено момиче не знаеше вече какво да каже. Без дори да се сети за шала си, тя се задърпа към стълбите. Но и да се беше сетила, нямаше да й е удобно да разбуди задрямалата гардеробиерка.
— Ще си вървя! — изхълца тя през сълзи.
Тогава Фриц Зайделман нагло се изтъпанчи пред нея.
— Така ли? Искаш да си вървиш? Е, в такъв случай първо щети кажа още нещо. Нямам нищо против — върви си! Ала ти обръщам внимание на последствията! Знаеш, че като работодател държа баща ти в ръцете си. Щом проявяваш такова презрение към любезното ми предложение, тогава с цялото си семейство ще тръгнеш по просия. Изобщо няма да има повече никаква работа за някой от близките ти. Тогава ще се озовеш в същото положение като Хаузерови. Ще се видиш на улицата!
Хаузерови! Тази дума възвърна на Ангелика цялата й смелост, накара я да дойде на себе си.
— Сега показахте вече истинското си лице, господин Зайделман! — храбро отвърна тя. — Сега разкрихте истинския си характер. Вярно, и Хаузерови, и ние сме все бедни тъкачи, но имаме чест и умеем да я пазим. Никому няма да позволим да ни я отнеме — и на вас също. Преди малко намекнахте за Едуард Хаузер. Е, добре, ще ви кажа истината. Наистина го обичам и държа на него. Той е хиляди пъти по-добър от вас. Никога не би бил способен да извърши подобна низост. Едуард ме предупреди да не ходя на бала, но аз не го послушах. Сега ще си нося последствията. А вие можете да сте сигурен, че с всичко съм наясно. Втори път няма да ме подмамите. Вие не сте почтен човек, вие сте негодник…
Зайделман стоеше със свити юмруци, пребледнял от ярост. Той видя, че високият възбуден глас на Ангелика събуди задрямалата гардеробиерка и сега тя слушаше всичко. Това съвсем му отне разсъдъка и той понечи да се нахвърли върху Ангелика. В същия миг обаче някаква ръка изненадващо и грубо го хвана за рамото.
— Зайделман, остави момичето на мира! — каза един суров и повелителен мъжки глас.
Зайделман се стресна и бързо се обърна.
— Щраух! По дяволите! Какво те прихваща? Пиян ли си? Не виждаш ли, че тази глупава фуста…
Широко разтворил крака, турчинът се изправи пред него и тикна юмрука си под носа му.
— Още една такава дума, която не ми харесва, и ще те науча как трябва да се държиш с едно почтено момиче!
— Но, Щраух…!
— Какъв ти Щраух! Край на комедията! — Едуард рязко смъкна маската от лицето си. — Ето, виж кой съм!
— Едуард! — изхълца Ангелика. — Ти?… О-о! Слава Богу! С втренчен поглед Фриц Зайделман зяпаше турчина така, сякаш виждаше призрак. Но после с яростен вик се нахвърли върху него. Едуард очакваше подобно нещо. С лявата си ръка побутна момичето да отстъпи настрани, а с десницата си силно блъсна нападателя назад.
Младият тъкач беше подготвен за такова спречкване, защото, прикрит в своя ъгъл до стълбите, беше доловил всяка дума от разговора между Зайделман и Ангелика и вече неведнъж му бе струвало огромно усилие да се въздържи да не изскочи от скривалището си, за да каже няколко не особено ласкави думи на този безсрамен тип, който така измъчваше момичето. А с още по-голямо удоволствие би го сграбчил за яката и би го изхвърлил надолу по стълбите.