Ала успя да се овладее. Увереността, че щяха да се случат и други, по-лоши неща, че сигурно щеше да събере още по-убедителни доказателства за простащината на Зайделман, обузда нетърпението му. Освен това въпреки голямата си възбуда и възмущение той все пак помисли и за Арнд, за човека, при когото бе постъпил на служба. Какво ли би казал покровителят му, ако Едуард Хаузер, неговият помощник и съюзник, допусне тъй лекомислено да бъде подведен да извърши някоя глупава постъпка? Не, колкото и трудно да му беше, той, Едуард, трябваше да се овладее и да чака.
И той изчака дотогава, докато най-сетне положението на момичето стана толкова тежко и нетърпимо, че Едуард просто трябваше да се намеси и да й помогне. Реши да си разчисти сметките със Зайделман и да го постави на място. Разкривайки самоличността си, той му помогна да осъзнае заблудата си.
Радостта от признанието на Енгелхен беше породила у Едуард безгранична смелост. Съвсем открито тя бе заявила, че обича съседския син, макар да беше беден и без особено положение в селото, макар да не можеше да й обещае подаръци, нито да я води по такива разкошни увеселения. Това, че беше узнал за любовта й, придаде на Едуард непоклатима, блажена увереност. Вече не се боеше дори и от дявола и в случай на нужда беше готов да излезе срещу безброй врагове, само и само да запази Ангелика за себе си.
Какво ли го интересуваше Фриц Зайделман, този суетен и нахален тип, който винаги разчиташе на властта на баща си над бедните зависими тъкачи от Хоентал! Хаузерови се бяха изплъзнали вече от тази власт, защото Едуард знаеше, че зад гърба си има такъв покровител, който съвсем очевидно далеч превъзхожда Зайделманови по богатство и влияние, а сигурно ги превъзхожда също и по ум, и по предвидливост.
Младият тъкач грубо блъсна Зайделман настрани и подвикна на изплашената гардеробиерка да му подаде мушамата и шала на Ангелика. Жената побърза да изпълни желанието му, обаче Зайделман чевръсто застана между нея и Едуард.
— Почакай, подлецо! Няма току-така да ми се изплъзнеш. Ти тайно си се вмъкнал на нашето увеселение. Я влизай в залата! Там пред всички други ще ми дадеш подробни обяснения!
Сграбчи Едуард за ръката, но той се изтръгна и силно го блъсна.
— Не ме докосвай, иначе за нищо не отговарям! — заплаши го младият Хаузер. — Друг път ще си поговорим. Във всеки случай ти имаш да си признаваш повече неща. Всъщност заслужаваш бой за безсрамното си поведение към едно почтено момиче. Остави ни на мира, иначе ще променя решението си, ще си разчистя сметките с теб незабавно!
Сякаш само за секунди Едуард се беше преобразил изцяло. Ангелика го гледаше с широко отворени, светнали очи, в които се четеше възхищение от постъпката на нейния спасител. Обикновено толкова кроткият и скромен младеж като че надрасна себе си.
Изглежда, Зайделман разбра, че е по-уместно да не се изхвърля много-много, а да прекрати свадата.
— Пиян е — скръцна със зъби той, обръщайки се към гардеробиерката.
Едуард слизаше вече надолу по стълбите заедно с момичето и не чу тези думи. Те и бездруго бяха заглушени от силния шум, идващ от току-що отворената врата на залата. Оттам излязоха няколко господа и дами и възбудено попитаха каква е тази разправия при гардероба. За миг Зайделман се видя заобиколен от тях. Чувстваше се страшно неловко и моментът му се виждаше твърде неудобен, за да им дава обяснения.
— После! — махна с ръка. — Трябва да изляза за малко. След тези думи той поиска палтото си, бързо се облече и се втурна по стълбите подир двамата. Но долу преживя един доста неприятен инцидент.
От вратата на кръчмата (поне така се стори на Зайделман) в този момент изхвръкна някакъв непознат и толкова несръчно се изпречи на пътя на забързания Зайделман, че той се сблъска с него, подхлъзна се и тежко падна върху плочките в преддверието на приземния етаж.
— Прощавайте! — учтиво се извини непознатият и побърза да излезе на улицата.
Фриц Зайделман започна да ругае. Не пострада сериозно, но цялото тяло го болеше. С мъка се изправи на крака и куцайки, бавно се измъкна навън.
Свежият нощен въздух го облъхна и той взе да разсъждава по-спокойно. Нямаше и следа от двамата, нито от онзи дебелашки непознат, когото Фриц хиляди пъти прати по дяволите. Накъде ли се бяха отправили Едуард Хаузер и момичето? Едва ли щяха да останат да се разхождат по улицата. Сигурно се бяха насочили към дома на Хофманови. Зайделман сви яростно юмруци. Този Едуард, този просяк, придружаваше хубавата Ангелика. Той щеше да получи целувките, отказани на един Фриц Зайделман! Възмутително! Може би двамата щяха да си пошушукат малко в коридора на Хофмановата къща. Какво ли трябваше да направи? Хмм! Фриц познаваше цялата къща много добре, понеже заради Ангелика доста често тайно се беше навъртал наоколо. Лека-полека в главата му назря един план. Намисли да използва пътя зад градините и по този начин да изпревари младата двойка. Щеше да има време да се промъкне в двора и да се скрие.