След тези думи в Ангелика надделя вече чувството на голяма радост от успеха на младежа.
— О, Едуард — прошепна тя, — това е било много смела постъпка! Гордея се с теб! Възхищавам ти се!
Но предизвикалият възхищението й герой само въздъхна и каза:
— Не говори така! Самият аз никак не се гордея със себе си. Онова писмо страшно ме тревожи. Написах го, за да сплаша Щраух, да си осигуря достъп до карнавалната вечер и да мога да те закрилям. Но не е изключено и в написването на писмото, и във фалшифицирания подпис някои хора да видят наказуемо деяние и да…
— Ами!
— Като нищо! Поне трябва да го имам предвид. Един човек, който разбира от тези неща, ми обърна внимание на това.
— Ах — опита се да го успокои момичето, — че кой ли ще се досети, че тъкмо ти си го написал? Едуард сбърчи загрижено чело.
— Е, за това не е нужна кой знае каква досетливост. Появих се на бала вместо Щраух и с неговия костюм на турчин, макар да нямах право на достъп в онази зала. Значи…! Зайделман не е толкова глупав да не пресметне, че две и две прави четири. А от него трябва много да се пазя. За случилото се през тази вечер той никога няма да ми прости!
— О, Господи, така е! — въздъхна Ангелика. — А той има толкова много приятели!… Едуард — тя обгърна врата му с ръце, — страхувам се за теб!
— Не се тревожи… аз съм под могъща закрила!
— Под могъща закрила ли?
— Да — кимна Едуард, който, спомняйки си за своя благодетел, постепенно възвърна увереността си. — Зайделман ме уволни и ме завлече с последното заплащане. Помислил си е, че ще ме докара до просешка тояга, но тъкмо това нещастие се оказа за мен истинско щастие. На първо време ни помогна лесничеят, а после за нас се погрижи и един друг човек.
— И друг човек ли? Кой?
— Един тайнствен непознат. Всъщност не биваше да казвам нито дума за него, но, изглежда, и вие съвсем скоро ще се нуждаете от чужда помощ, защото Зайделман сигурно и на вас няма да дава повече работа. Та тъкмо затова ще ти призная, че познавам един човек, който без съмнение ще може да ви даде добър съвет и да ви подкрепи.
— Какво говориш, Едуард? Смайваш ме! Че кой е този всемогъщ закрилник?
— И на мен не ми е известно.
— И на теб ли? За мен това е цяла загадка. Та ти би трябвало да знаеш поне името му, би трябвало да знаеш къде живее и…
— Разбира се, че тези неща ги знам, обаче не бива нищо да казвам. На служба съм при непознатия, и то за твърде високо възнаграждение. Към моите задължения преди всичко спада дискретността. Но… виж, Енгелхен, ние се обичаме и искаме да се оженим. Тогава навярно мога поне да ти загатна нещичко, за да не се безпокоиш повече за мен, а също и за вас. Но не бива да приказваш за това пред никого, ще мълчиш дори и пред родителите си. Ще ми обещаеш ли най-тържествено?
— Обещавам.
— Ако планът ни успее, аз съм сигурен, че непознатият постоянно ще се грижи за мен.
— Какво се каните да правите?
— Да заловим един човек.
— Кой е той?
— Длъжен съм да мълча.
Девойката му хвърли боязлив поглед.
— О, Едуард, вече няма да имам нито един спокоен миг! Подозирам какво премълчаваш!
Смутеният младеж разбра, че се е разприказвал прекалено много и побърза да разсее твърде основателните подозрения на Ангелика, която естествено си бе помислила за Горския призрак.
— Цялата работа съвсем не е толкова опасна, колкото си мислиш — отвърна той, като нарочно се разприказва надълго и нашироко, за да не й даде никаква възможност да му възрази. — Мога да ти намекна нещичко, но подробности не бива да издавам. Става въпрос за един човек, който е избягал от затвора отвъд границата. С доста голяма сигурност полицията предполага, че се крие някъде в околностите на нашето село. Е, него искаме да спипаме.
— Говориш ми така само за да ме успокоиш — недоверчиво каза Ангелика.
— Не е вярно! Наистина е така.
— Ами тогава значи твоят покровител е полицай, може би дори да е таен полицай, а?
Олеле! Ето че Едуард съвсем загази.
— Не, не! — енергично възрази той. — Съвсем не е така. Енгелхен, задоволи се с това, което ти казах! Не мога да раздрънкам всичко. Във всеки случай няма защо да се боиш за мен. Поне в това отношение не. По-опасна ми се струва работата с Фриц Зайделман. И преди всичко се безпокоя какво ще каже баща ти.
— Заради тази вечер ли?
— Ами да. Сигурно Зайделман ще го хване по-изкъсо.