— Ами какво?
— Казах й, че става въпрос за някакъв избягал престъпник от Бохемия.
— Великолепно си се справил!
Едуард несигурно вдигна поглед. Поради тъмнината не можеше да види какво изразява лицето на детектива, ала и бездруго се чувстваше твърде неловко.
— Наистина великолепно! — продължи междувременно Арнд. И този път Едуард много добре усети, че това беше ирония, нескрита ирония. — Твоята Енгелхен вече ще е твърдо убедена, че си й казал самата истина. А знае ли, че аз съм човекът, който живее у лесничея?
— Изобщо не съм го споменавал!
— А че съм таен полицай?
— Изказа подобно предположение, но аз го отрекох.
— Тъй, тъй! Е, драги ми Хаузер, извършил си истински подвиг. Дано Господ даде сега Ангелика Хофман да прояви повече разум от теб и да си държи устата затворена! Иначе не е изключено всичко да се провали.
— Още утре рано сутринта пак ще я предупредя най-строго да мълчи.
— Направи го! Може би ще има полза. Кажи й, че ако се разприказва, ти ще си изпатиш! Вероятно това ще даде добър резултат.
— Ах — въздъхна Едуард, — бих могъл да…
— Абсолютно нищо не можеш, драги. Сега си върви у дома! Всъщност имах да ти съобщавам нещо важно, ала поне за известно време ми премина желанието да ти доверявам каквито и да било тайни. В момента не си в състояние да постъпваш разсъдливо. Лека нощ! Утре пак ще си поговорим.
Едуард стоеше сломен, като осъден на смърт човек, и втренчено гледаше пред себе си в снега. Когато най-сетне вдигна глава, Арнд вече беше изчезнал. Младият Хаузер напрегна зрението си да види нещо в тъмнината и му се стори, че отсреща край оградата на Хофманови отново се мерна силуетът на неговия покровител. Но не подвикна на Арнд, нито се затича подир него. Поне за момента всичката му смелост се беше изпарила. Отпусна безсилно ръце.
Но това пак беше глупаво от негова страна, или може би и да не беше. Във всеки случай поведението му в известна степен повлия върху по-нататъшното развитие на събитията, защото човекът, който се беше мернал край оградата, съвсем не беше Арнд, а Фриц Зайделман, поел предпазливо към дома си. Главата му беше пълна с важните новини, които току-що беше узнал, скрит в ъгъла под стълбите.
Младият Хаузер видя как силуетът на другия потъна в тъмнината на нощта. В този миг един силен порив на вятъра изсвири край ъгъла на къщата, вдигна вихрушка от сняг и накара Едуард да потрепери от студ. Обзе го и някакво неприятно чувство, подобно на смътно предчувствие за предстояща беда.
Девета глава
Нищо не остава скрито-покрито
Едва след като стъпките на Ангелика заглъхнаха в стаичката й, Фриц Зайделман посмя да излезе от скривалището си и да се измъкне навън.
Злорадство и жажда за отмъщение бяха разкривили чертите на лицето му. Той беше много доволен от самия себе си, както и от хрумването си да проследи влюбената двойка. Сега държеше в ръцете си не едно и две оръжия срещу двамата и те скъпо щяха да си платят, загдето му бяха изиграли такъв лош номер в паметната карнавална нощ. А поне на младия Хаузер цялата история щеше да му излезе още по-солена. Само че в момента Зайделман не можеше да реши как точно да постъпи, защото мислите му бяха много объркани.
Именно в това състояние на духа Зайделман се канеше да излезе от сянката на къщата, когато долови тих шепот. Опасяваше се да не се натъкне на своя съперник, с чиито юмруци, ако се стигнеше до бой, не можеше да се мери. Затова побърза да се сниши. После предпазливо запълзя в посоката, откъдето идваха гласовете, и скоро забеляза разговарящите Арнд и Едуард.
За Зайделман детективът беше съвършено непознат човек и все пак, щом го видя, в младия негодник започна да се прокрадва подозрение. Не беше ли това онзи дървеняк, който толкова несръчно му се изпречи на пътя в кръчмата и го забави тъкмо когато най-много бързаше? В онзи миг Зайделман го беше погледнал съвсем бегло и все пак сега му се струваше, че по силуета, по целия външен вид доста сигурно можеше да разпознае същия човек, още повече че на светлия фон на снежния пейзаж фигурата му се различаваше доста ясно.
Изведнъж Зайделман видя онзи сблъсък в преддверието на кръчмата в съвършено друга светлина. Дали всъщност не-сръчността, с която човекът му се беше изпречил на пътя, не е била привидна и дали всичко не е било нарочно скроено? Дали този тип не беше прикривал отстъплението на младия Хаузер?
За какво ли си говореха двамата тук посред нощ? Лека-полека Зайделман започна да налучква истината. Да не би непознатият да се окаже онзи тайнствен човек, за когото голтакът Хаузер преди малко беше разказвал такива фантастични неща на високомерната си фуста? Фриц Зайделман яростно заби нокти в дланите си и реши да не го изпуска из очи. И така, приклекнал на земята, той упорито изчака, докато най-сетне непознатият се отдалечи. Едва тогава Фриц Зайделман се осмели да се изправи и предпазливо да тръгне подир него. Човекът пое по пътя, водещ на изток, и вървя по него до там, където той се разклоняваше. Направо продължаваше за съседното село, а надясно извиваше към лесничейството. И точно там непознатият внезапно изчезна.