Къде ли?
Зайделман спря и внимателно се ослуша. Напразно. Сякаш подозрителната личност изчезна вдън земя. Това изглеждаше като истинско чудо, но се обясняваше твърде лесно. Франц Арнд беше противник, с когото преследвачът му не беше до-расъл да се мери. Той имаше изключително остър слух. Малко след като се беше разделил с Едуард, му се стори, че на известно разстояние зад него се разнесе стържещият шум на леки стъпки по твърдата заледена повърхност на снега. А Арнд беше човек на бързите решения и действия. Ако веднага спре, за да се ослуша, щеше да издаде обзелите го подозрения. Ето защо бавно продължи да крачи нататък. Не след дълго спря, за да се изсекне, при което уж по невнимание изпусна носната си кърпичка. Навеждайки се, той използва случая незабелязано да се огледа назад. Зад себе си зърна някакъв човек. Веднага се сети за Зайделман, чието присъствие нейде наблизо направо очакваше. Продължи още малко нататък, спъна се в тояжката си и отново се огледа. Човекът все още вървеше подир него, но този път бе по-близо от преди. Това не беше вече случайност. Трябваше да си изясни какво става. Сигурно някой го следеше.
Арнд изчака с провеждането на плана си, докато най-сетне стигна до едно място, където гъсталаците от дясната му страна много улесняваха намерението му. Това беше съвсем близо до споменатото разклонение на пътя. Там той светкавично се шмугна надясно зад закриващите го храсти, измъкна чаршафа, който по всяко време носеше със себе си, и го наметна. После се просна по очи в заснежения ров, проточил се зад самите храсталаци. Така никой не можеше да го забележи на фона на бялата снежна покривка.
Преследвачът му се спря и наостри слух в нощната тишина. Изглежда, не знаеше какво да прави.
И наистина, в този момент Фриц Зайделман се почувства безпомощен. След като не чуваше вече никакви стъпки и не виждаше никого, в крайна сметка предположи, че непознатият е ускорил ход. Затова след кратко колебание се затича, като непрекъснато напрегнато се взираше напред в далечината.
Но не стигна далеч. Както споменахме, почти веднага след гъстия храсталак пътят се разделяше и Зайделман пак изпадна в затруднение. На това място нямаше как да се различат отделните следи в снега, защото през деня оттук минаваха много хора. Накъде ли се беше отправил непознатият? Дали беше тръгнал за съседното село, или пък на първо време искаше да се скрие в гората?
Зайделман не стигна до никакво решение и най-сетне направи онова, което единствено му оставаше в това положение — пое обратно към Хоентал. Изобщо не му мина през ума да огледа по-внимателно гъсталаците, зад които, напълно скрит под белия си чаршаф, Арнд лежеше в рова. В кисело настроение Зайделман се помъкна обратно към селото, без нито веднъж да се огледа назад.
Щом се изгуби в тъмнината, Франц Арнд предпазливо се надигна от мястото си. Надникна иззад храстите. И наистина, беше успял да заблуди Зайделман и да го накара да се откаже от преследването.
Арнд се подсмихна. Тази работа взе да му харесва. Сега вече бе извън опасност и реши незабавно да обърне листа и на свой ред малко да проследи младия Зайделман. Небрежността и невниманието му улесняваха задачата на детектива. Освен това в откритото заснежено поле белият чаршаф го правеше напълно незабележим. И на всичко отгоре, вървейки бавно и предпазливо, Арнд се държеше на разумно разстояние от Зайделман.
Така най-накрая детективът отново стигна до селото Хоентал. Зад ъгъла на първата къща свали бялото си „наметало“ и продължи да се промъква подир фриц Зайделман. Това бе съвсем безопасно, понеже вече беше към полунощ и по улицата не се мяркаше жив човек.
Пред дома на Хаузерови Зайделман спря, а после се прокрадна зад къщата. Арнд напразно си напрягаше ума да отгатне каква ли цел може да преследва.
Съвсем предпазливо го последва и забеляза, че около четвърт час негодникът неподвижно и безмълвно стоя пред един прозорец и изглежда, се мъчеше да подслушва. После се отдалечи. Арнд продължи да поддържа същото разстояние между себе си и младия Зайделман, докато последният най-сетне стигна до жилището си и изчезна зад входната врата.