— Има си причини — недоволно изръмжа търговецът. — Исках да си поговорим малко. Я ми кажи що за щуротии си вършил тази вечер?
Нищо не остава скрито-покрито.
— Щуротии ли? — възмути се синът му.
— Да, имам предвид скандалната сцена с младия Хаузер.
— Това наистина бе много глупаво, но в случая аз нямам никаква вина. Че как успяхте толкова бързо да го научите?
— И още питаш? Цялото селце я знае вече — като започнеш от пастора и стигнеш до нощния пазач. Достатъчно хора са присъствали на нея. В девет часа отскочих за малко до кмета, за да обсъдим нещо. Но там ме забавиха и мина доста време. Знаеш как става. На връщане срещнах мелничаря. Идваше от кръчмата и с най-големи подробности ми разказа цялата история, случила се между теб, Хаузер и малката Хофман. Можеш да си представиш колко злорадо се хилеше негодникът! А аз трябваше мълчаливо да изслушам всичко. Глупост е било от твоя страна, момчето ми, голяма, ама огромна глупост! Мислех те за по-умен.
Фриц Зайделман прехапа устни, а после гневно избухна:
— Ако онзи подлец Хаузер не се беше вмъкнал при нас, нищо подобно нямаше да се случи!
Но баща му изобщо не призна това възражение.
— Първоначално вината е твоя — не отстъпи той. — Как можа да ти хрумне такава шантава идея да поканиш на бала дъщерята на един жалък тъкач! Ако си се заплеснал по тази празноглава кукличка, съвсем не е речено, че веднага трябва да я заведеш сред членовете на „Казиното“. Това е чисто малоумие. Има си други възможности и места, където да флиртуваш с нея. А сега си станал за подигравка на цялото село.
— Нали преди това те уведомих за всичко и ти изобщо не възрази. Не го забравяй! А и чичо също знаеше!
Този път, тъй като и той самият бе въвлечен в цялата история, рентиерът Аугуст Зайделман най-сетне се намеси:
— Моля те, Фриц, не ми прехвърляй отговорността! Да, вярно, ти ми представи случая и дори на мен ми се прииска да отида на увеселението. Признавам го. Но това е всичко. Цялата работа изобщо не ме засяга. А ти какво би ми отговорил, ако бях изразил несъгласие с избора на твоята дама за тази вечер?
Фриц Зайделман понечи нещо да отвърне, но баща му го изпревари:
— Не спорете излишно за безполезни неща! Станалото — станало! Нищо не можем да променим. Дано тази глупава история не ни навреди на добрата репутация. Знаете, че…
— Не се безпокой! — прекъсна го синът му. — Ще му го върнем на младия Хаузер, и то тъпкано! Първата стъпка в тази насока вече е направена.
Старият Зайделман му хвърли подозрителен поглед.
— Дано не е някоя нова щуротия!
— О, не! — изсмя се Фриц самоуверено. — Подслушах един разговор между онзи тип и любимата му и узнах цял куп много важни неща.
— Едва ли са били някакви кой знае какви мъдрости — промърмори търговецът.
— Влюбените млади изобщо дрънкат само глупости — добави рентиерът.
Но Фриц запази спокойствие.
— Хмм — рече той, — наистина беше глупаво от страна на Хаузер да започне тъй безгрижно да дърдори, без предварително да се увери, че наоколо няма неканени хора, чиито уши могат да чуят всичко. Така сам ни даде в ръцете превъзходно и силно оръжие срещу себе си.
След това младият Зайделман разказа най-напред за отличителния знак на членовете на клуба „Казино“, който Хаузер получил в магазина, където заемали маски и костюми за карнавала, както и за писмото, изпратено от Едуард до Щраух със съдбоносния подпис на Горския призрак. С нарастващ интерес и напрежение бащата и чичото го слушаха, без да продумат. В очите им се четеше нескрит триумф, породен от необмисления номер на омразния Хаузер-младши.
— И ти си съвсем сигурен в това, което казваш, така ли? — попита Мартин Зайделман, щом Фриц най-сетне млъкна. — Писмото действително съществува, а?
— Разбира се, иначе Едуард Хаузер нямаше да може да дойде на бала вместо моя приятел Щраух. Впрочем, ти питаш съществува ли писмото. Естествено не мога да знам дали той го е запазил, или не. Но предполагам, че сигурно е постъпил така.
— Нищо не е сигурно. Още утре трябва да отидеш в града и да установиш дали Щраух все още пази писмото.
— Точно така — бавно и замислено кимна Аугуст Зайделман. — В случая наистина разполагаме с чудесно средство за действие срещу Едуард. Сам се е представил за Горския призрак. Великолепно! Значи той е предводителят на контрабандистите. Само това може да му струва главата. Но още по-хубаво ще е, ако и по някакъв друг начин върху него падне подозрението за контрабандиране на стоки, ако би могло, макар и привидно, да се докаже, че е извършил нещо подобно и…
— Каква полза от едно голо подозрение? — прекъсна го Фриц. — Трябва наистина да пренесе контрабандна стока, наистина!