— Но той не се занимава с такива неща — възразиха му.
— Все пак просто трябва! Дори и сам нищо да не подозира!
— Това са празни и глупави приказки.
— Не са! Още докато се връщах към къщи, размислях над този въпрос. Имам готов план. Слушайте внимателно!… Намират ли се у дома някакви фини дантели?
— Разбира се. За какво са ти?
— Ще ви обясня. Преди малко надничах през капаците на прозореца у Хаузерови. Онзи тип си легна да спи. Видях, че палтото му остана да виси на закачалката във всекидневната.
— Е? И?
— Много просто. Промъкваме се в дома на Хаузерови и пъхваме под хастара на палтото на онзи мерзавец… малко дантели. От загубата на няколко метра дантели няма да ни заболи. Заслужава си да го направим. Дантелите са изключително фини и той изобщо няма да ги забележи. После по някакъв начин ще го изпратим отвъд границата и ще направим донесение срещу него. Ще го заловят. След като стане ясно, че той е подписал онова писмо с името на Горския призрак…
Чичото бързо се изправи на крака, енергично вдигна ръце към тавана и извика:
— Мътните го взели, сече ти главата! Да, така ще направим! Нали?
Въпросът му се отнасяше до брат му Мартин, който побърза да се съгласи:
— Несъмнено планът е добър. Само че съществуват няколко трудности, които трябва да бъдат обмислени. Я елате преди всичко да слезем долу в кантората! Там ще дообсъдим цялата работа.
Те изгасиха лампата и се запътиха към стаята на приземния етаж, където Арнд ги наблюдава известно време. Там Зайделман-старши продължи мисълта си:
— Преди всичко един такъв въпрос: ще може ли току-така да се влезе в къщата на Хаузерови?
— Нищо по-лесно от това — увери ги Фриц. — Задната врата не представлява никаква трудност. Както е обичайно за домовете на всички тъкачи, тя има само едно дървено мандало, което с помощта на въженце може да се вдигне и отвън. А на вратата на всекидневната е поставен райбер, като онези, каквито и ние имаме на няколко врати. С тези неща се наемам аз да се оправя. Но това трябва да стане възможно по-скоро, още тази нощ.
Рентиерът беше толкова въодушевен, че вече взе да мисли за по-нататъшното усъвършенстване на плана.
— А не може ли да се направи така, че в решителния миг Хаузер да се опита да избяга от граничарите или дори да им окаже съпротива? — предложи той.
— И това можем да обмислим — кимна племенникът му. — Но най-важното са дантелите. Предлагам веднага да се залавяме на работа.
Бащата даде съгласието си по по-разсъдлив и многословен начин:
— Вярно, че към това дело те подтиква само омразата ти заради историята с онази глупава фуста, но си прав. Едуард Хаузер да бъде заловен по време на контрабанда като Горския призрак! Великолепна идея! Побързай и опитай късмета си! Направо ме сърбят ръцете да изиграем такъв номер на тази проклета пасмина!
— Око за око, зъб за зъб! — изтърси рентиерът със съвсем неподобаваща тържественост, хвърляйки скришом дебнещ поглед към племенника си.
В това време Мартин Зайделман взе един стол, постави го до стената, извади от тайника зад картината споменатата кутия и я сложи на масата. След като вдигна капака й, най-напред изрови от нея лъскавото бижу, при вида на което в очите на Арнд се беше появил онзи странен блясък.
— Още един предмет, с който са свързани толкова спомени! — рече той замислено.
— По дяволите всички спомени! — измърмори рентиерът. — Ако бях на твое място, отдавна да съм продал това украшение. Само се търкаля тук и ти пречи.
— Да не съм глупак! Толкова много приказки се изприказваха на времето за него, че не бих поел риска да го продам.
— Но аз поне бих дал да го претопят.
— Глупости! Това е старинна изкусна изработка, която струва три пъти повече от самото злато. Не, тук е добре скрито!
После старият Зайделман измъкна черната дантела и я показа на Фриц и брат си. Тъкмо в този миг рентиерът бързо скочи на крака и спусна завесите на прозореца, тъй че Арнд не можа да види повече какво се разиграваше в стаята. А това бе голям късмет за Зайделманови и лош шанс за Арнд и за Едуард Хаузер, защото по този начин тъмните и нечисти интриги на Зайделманови останаха поне за момента неразкрити.
След като спуснаха завесите на прозореца, търговецът поиска от Фриц ножица и отряза един-два метра от дантелата. Междувременно младият Зайделман се съоръжи с малък фенер и с всичко, което му се струваше необходимо; не забрави да вземе ножица, игла за шев и конци, за да може пак да зашие разпраната подплата на палтото. Но преди всичко пъхна в джоба си дантелата. След всички тези приготовления той излезе от къщата. Това стана малко след като детективът вече си беше тръгнал.