Фриц си мислеше, че баща му и чичо му ще отидат да си легнат. Ала скроеният от тях план им се струваше толкова важен, че двамата решиха да изчакат завръщането му. Така измина повече от час, преди младият Зайделман да се появи.
— Успя ли? — попитаха го двамата в един глас.
— О, и още как! Само палтото ми създаде главоболия. Не съм шивач и не разбирам много-много от шиене.
Той им разказа накратко как бе преминало всичко и тогава отново се появи напористата предприемчивост на рентиера, който, подсмихвайки се и потривайки ръце, ходеше нагоре-надолу из стаята.
— Значи това го свършихме. Сега следва другият въпрос: как ще накараме онзи тип да премине границата? Няма ли оттатък роднини?
— Има. Защо питаш?
— Ами би трябвало да му напишем писмо, с което тези роднини да го поканят да отиде при тях.
— Става много сложно. Нали писмото ще трябва да мине през пощата, а така ще се наложи първо някой от нас да прехвърли границата, за да го пусне оттатък. И ще загубим три дни.
— А и да пишеш писма винаги си остава рисковано — заяви бащата. — Че кой може да подправи съответния почерк така, че никой нищо да не забележи?
— Аз! — с известна гордост се обади рентиерът.
— Не се заблуждавай! Има такива опитни заклети вещи лица, които веднага ще разкрият измамата ти. Освен това откъде ще намерим някакво писмо от онзи роднина, за да можеш да подправиш почерка му?
— Е, добре де, добре! Тогава при Хаузер ще отиде някой наш човек, който уж ще е изпратен от роднината му.
— И това е твърде опасно. Отвъд границата нямаме такъв човек, на когото да се доверим и да разчитаме напълно. Рентиерът се изсмя кратко и надменно.
— Наистина ви мислех за по-умни. Та нима пратеникът непременно трябва да живее оттатък? Нали тук разполагате с достатъчно хора, които познавате добре и на които можете да се осланяте.
— Вярно! Но пратеникът трябва да познава роднините на Хаузер. Със сигурност може да се очаква, че ще му зададат хиляди въпроси, ако изведнъж се изтърси у тях със споменатата покана. Там е бедата. А дори и да намерим подходящ човек, той от своя страна ще трябва да е познат на Хаузерови като близък на техните роднини, живеещи отвъд границата. Това е една безкрайна верига от навързани условия и предпоставки, а и когато пристъпим към действие, ще се окаже, че едно или друго не сме догледали, и тогава ще загазим. Не — търговецът Зайделман се замисли за малко, а после продължи, — не, налага се да намерим някакъв друг, съвсем сигурен начин. Фриц, какво ще кажеш, ако утре рано сутринта, веднага след като разговаряш с Щраух, отидеш да посетиш нашия стар приятел Шпенглер? Добре ми е известно, че понастоящем той временно пребивава в окръжния град и…
— Великолепна идея! — прекъсна го синът му. — Шпенглер! Изобщо не помислих за него! Естествено, че той е най-подходящият човек. Има къща отвъд границата и там е постоянното му местожителство, а освен това…
— … и преди всичко е много съобразителен и ловък човек, който се оправя и в най-трудното положение — допълни бащата.
Рентиерът, който не познаваше въпросния Шпенглер, хвърли въпросителен поглед към роднините си и попита:
— Този Шпенглер… той от нашите добри търговски партньори ли е?
— Точно така, много е добър — кимна Мартин Зайделман.
— Той е агент за туй-онуй — добави Фриц. — Залавя се с всичко, което му носи пари.
— В такъв случай наистина ми се струва, че е най-подходящият човек за нас.
— Несъмнено. Именно на него ще възложа цялата работа. Той заслужава пълното ни доверие. Не е необходимо да крия или да премълчавам каквото и да било пред Шпенглер. Както обикновено ли да се срещна с него?
Този въпрос бе отправен към бащата.
— Да, както обикновено — отвърна той многозначително. — Тогава ще гледам да тръгна по-рано на път, за да не би да излезе по работа. Малко ще се спи през тази нощ. — Фриц Зайделман се прозя, но после в очите му се появиха особени пламъчета и той продължи далеч по-оживено: — Преди това трябва да ви съобщя още нещо, което нарочно премълчавах досега. Ще има да се чудите и маете. И така, решихме да разобличим Едуард Хаузер, доказвайки, че той е Горския призрак. Така ще си отмъстим. Остава само въпросът какво ще стане с истинския Горски призрак?
Смаяни, неразбиращи погледи въпросително се впиха във Фриц Зайделман. А той се разсмя и каза:
— Не ме ли разбирате? Та нали всъщност Хаузер не е Горския призрак!
— Това и ние го знаем — промърмори рентиерът.
— Но — тържествуващо продължи младият Зайделман — той си е втълпил в главата непременно да залови Призрака!