Рентиерът само се изсмя, но брат му, търговецът Мартин изръмжа:
— Какво си е втълпил?
Фриц разказа всичко, каквото беше научил за връзката между Едуард Хаузер и неговия непознат покровител, както и за тайните им намерения. Най-накрая спомена и за онова сблъскване с непознатия в преддверието на кръчмата, както и за последните си наблюдения при къщите на тъкачите и особено за безплодното преследване на непознатия.
Тези негови разкрития предизвикаха двамата му слушатели голямо вълнение. Неочаквано нощният им разговор взе нова посока, оживи се още повече и продължи толкова дълго, че на Фриц, кажи-речи, не му остана време да спи и най-сетне на зазоряване, изморен и капнал за сън, пое на път за града.
Десета глава
Клопката
Следващият ден беше една истинска зимна мрачна сряда. В това февруарско утро целият свят изглеждаше сив и тъжен. Мръзнейки, още рано-рано сутринта Фриц Зайделман се мъкнеше бавно по улиците и уличките на близкия окръжен град. Никак не му се искаше да го види някой негов познат. Най-сетне стигна до малката дрогерия „При Синята звезда“, шмугна се под широката арка на градинския вход, бързо прекоси двора и изчезна в задната постройка, където се изкачи на първия етаж и почука на вратата.
Отвори му една старица и след като я попита за търговеца Михаловски, тя го заведе в едно помещение, което много приличаше на хотелска стая и където някакъв пъргав набит човек на средна възраст тъкмо в този момент бе зает с утринния си тоалет, като междувременно си пиеше и кафето. С четката за зъби в ръка, той намръщено вдигна поглед, ала щом забеляза младия Зайделман, лицето му веднага просия.
— А-а, вие ли сте! Добре дошли! Един момент. Ей сегичка ще бъда на ваше разположение. Моля, седнете!
При тези думи направи подканящо движение с ръка към старомодното, проядено от червеи канапе.
— Е, скъпи ми приятелю, какви новини ми носите? Вашият баща разказа ли ви вече за нашата най-нова сделка? Имаме намерение да…
Фриц го прекъсна.
— Не, господин Шпенглер, все още нищо не знам за тази сделка, а и сега идвам по съвсем друга работа.
— Тъй, тъй! — Шпенглер окончателно се отказа да използва четката за зъби и я остави, приближи се до масата, за да допие кафето си, и подкани своя гост:
— Е, тогава казвайте! Какво има?
И Фриц Зайделман започна да разказва, разказа всичко, каквото знаеше за карнавалната вечер, за Едуард Хаузер, за Ангелика Хофман, за загадъчния непознат, както и за свързаните с него преживявания и кроежи.
Лицето на Шпенглер стана сериозно. На пръв поглед той правеше впечатление на добродушен бонвиван. Вечно усмихнатата му физиономия му придаваше дружелюбно изражение. Ала в този момент веждите му се смръщиха, а погледът му стана мрачен и заплашителен. Щом Фриц свърши разказа си, Шпенглер възбудено стана от стола.
— Дантели в палтото му, а? Без да знае? Идеята ви не е лоша! Но сега ще трябва да го накараме с това палто да премине границата.
— Точно в това се състои планът ни. Само ни липсва някой доверен и дискретен човек, който под някакъв подходящ предлог да го подлъже да се прехвърли оттатък.
— Хмм — обади се Шпенглер, — бих се съгласил да го направя, но трябва да ви кажа, че както ми описахте всичко, цялата работа ми се струва недотам добре обмислена. Слушайте внимателно! Че какво ли може да пострада този Хаузер, ако намерят у него някой и друг метър дантели? Най-много граничарите да му ги вземат, а той само ще си навлече подозренията им. Що се отнася до писмото, изпратено на Щраух, Хаузер все някак си ще се измъкне. Всичко това далеч няма да го довърши. Изобщо не е възможно да се предвиди как ще се развият тези събития. Не е изключено да възникнат някои нови обстоятелства, които дори да докажат невинността му. Ами после? В такъв случай може, собственото ни оръжие да се обърне срещу самите нас.
— О, аз действах много предпазливо! — обади се Фриц. — Никой не би могъл да каже, че онези дантели са зашити в палтото му тайно от някой друг, а да не говорим пък да докаже, че съм го направил аз.
— Не бъдете прекалено сигурен! — промърмори Шпенглер. — Често дяволът си няма работа и се намесва точно там, където най-малко очакваш. Прекалената самоувереност е погубила вече не една и две иначе умни глави.
Фриц Зайделман бе явно разочарован.
— Значи не желаете да ни помогнете, така ли? — унило попита той.
Но Шпенглер енергично размаха ръка.
— Че кой казва такова нещо? Онзи тип трябва здравата да загази. Това е решено. Искам само нещата да са сигурни и затова обмислям всички възможности. Ами какво ще стане, ако после най-случайно някой види или намери у вас такива дантели?