— Че кой ще дойде да търси у нас? А и освен това сме ги скрили толкова добре, че никой няма да ги открие. За по-голяма сигурност на същото място ще прибера дори и конците, с които заших палтото на Хаузер.
— Мога само да ви похваля! Но в случая най-важното ще е, ако Хаузер не се остави доброволно да го претърсят, а окаже съпротива или направи опит за бягство.
— И на нас ни мина през ума тази мисъл, обаче ми се вижда невъзможно.
— На този свят всичко е възможно — увери го Шпенглер. — Само човек трябва да пипа умната. Оставете ме малко да помисля!
Той се разходи няколко пъти нагоре-надолу из стаята, после внезапно се закова пред Фриц и попита:
— Не би ли могло, уж най-случайно, някъде да видя този Хаузер? Но това трябва да стане скоро. Даже още днес.
— Може да се уреди. Ще трябва да ме придружите до Хоентал, естествено след като малко промените външността си. Нали знаете. В случай, че се срещнете с Хаузер и го метнете по някакъв начин, само и само да го вкарате в клопката, после той не бива да е в състояние да каже: „Човекът, с когото разговарях, изглеждаше така и така.“ Защото, ако описанието му отговаря напълно на някой си Шпенглер, наричан още търговеца Михаловски, може би всичко ще пропадне.
— Съвършено вярно — кимна Шпенглер. — Ще се погрижа за това. А сега за всеки случай ми опишете Едуард Хаузер възможно по-подробно!
Фриц Зайделман изпълни желанието му, а Шпенглер внимателно го изслуша.
— Това ми е достатъчно, за да го разпозная още от пръв поглед — каза той накрая. — Ще се заема с този Хаузер. Ще има да ме помни! Така ще го изпързалям, че свят ще му се завие. А вие сигурен ли сте, че наистина е на служба при онзи непознат, който му плаща?
— Самият той го каза. А и не знам иначе откъде другаде би взел изведнъж толкоз много пари, ако не от този загадъчен човек, защото Едуард си е голтак и половина.
— Хубаво! — каза Шпенглер със смайваща сигурност. — Тогава той ще ми каже кой е онзи непознат.
— Какво? — възкликна Зайделман. — Самият той ли ще ви каже? И то доброволно? Че как ще стане тази работа?
— Много просто. Ще се представя за доверено лице на непознатия. Така най-сигурно и най-бързо ще стигна до целта.
— Ако Хаузер повярва на думите ви!
— Ще се погрижа да повярва.
— И как ще го накарате да прехвърли границата, а и да окаже съпротива на служителите, ако решат да го претърсят?
— Ще му поверя един пакет, който не бива да показва никому, дори и на граничарите.
— Пакетче с контрабандна стока ли? Но нали така ще се издадете! Непознатият сигурно няма да го подведе да се занимава с контрабанда.
— Че кой говори за контрабандна стока? — със самоуверен тон попита Шпенглер. — Пакетчето ще съдържа важни документи, чието съдържание трябва да остане служебна тайна. Точно затова на Хаузер ще му бъде внушено да ги скрие и от граничарите.
— Строго погледнато, това е тъп и недоизпипан номер. Извинете ме, господин Шпенглер, за тези резки думи! Но в случая може и да мине. Наивният Хаузер ще ви повярва. Ала изниква един друг въпрос: разполагате ли с такива книжа?
Шпенглер пусна широка усмивка.
— Но, любезни ми Зайделман! Как е възможно да ми задавате подобен въпрос! За целта не е нужно нищо друго освен малко хартия, мастило и перо! Малко по-късно ще приготвя всичко необходимо. Текстът, който ще покажа на Хаузер, за да разсея съмненията му, ще бъде от такова естество, че той даже с голямо удоволствие ще влезе в капана. Ще бъде горд, че са му поверили подобни книжа. По този въпрос се разбрахме. Но има и нещо друго. Как ще стане известно на властите, че Щраух е получил такова писмо? Доколкото го познавам, той ще си мълчи.
— Сигурно. Но аз ей сега ще го посетя и ще го накарам да направи донесение в полицията.
— Така ще е най-правилно — замислено кимна Шпенглер. — В най-лошия случай вие ще направите донесение вместо Щраух. Но първо поговорете с него! Междувременно ще изготвя необходимите документи и малко ще променя външността си. Незабавно ще набавя каквото ми е нужно.
— Да, да — с възхищение каза Фриц Зайделман. — Вие наистина сте човек, който не може да изпадне в затруднение. Шпенглер се засмя.
— Такъв съм. Вярно е. Но слушайте по-нататък! Малко по-късно ще се срещнем, за да тръгнем заедно за Хоентал. Спокойно мога да ви придружа почти до самото село.
— Къде ще се срещнем тук в града?
— Предлагам на кръстовището недалеч от „Златния вол“. След около час ще ви очаквам там. Удобно ли ви е?
— Дадено!
След кратко сърдечно ръкостискане двамата се разделиха.
Само броени минути по-късно Фриц Зайделман влезе в жилището на приятеля си Щраух, който, изглежда, не му се зарадва особено.