— Кого виждам? Фриц Зайделман от Хоентал, сина на моя търговски партньор? Нима е възможно? Че откъде идвате в този необичаен час?
Зайделман също се престори на изненадан, защото не знаеше дали отнякъде някой не ги наблюдава. Но после двамата бързо преминаха по същество на въпроса, заради който се срещаха на това място.
— Как мина при Щраух? — попита Шпенглер със сподавен глас.
— Отказва сам да отиде да се оплаче — отвърна младият Зайделман. — Но успях да му измъкна писмото. Ще отида вместо него в полицията. Ето го!
Шпенглер прочете набързо писмото и доволно кимна с глава.
— Да, без съмнение съдържа заплаха и ми се струва невъзможно Хаузер да се отърве без наказание. Кога ще отидете до полицията, за да направите този решителен ход?
— Веднага. Или сте на друго мнение?
— Наистина съм на друго мнение, защото в такъв случай ще се наложи да ви чакам тук още един час. А нали искаме заедно да тръгнем за Хоентал. Освен това може би ще е по-добре да изчакате да видите първо какво ще свърша аз. После, според резултата от разговора ми с онзи тип, евентуално бихте могли веднага да дадете на полицията и по-точни сведения за мястото и часа, където и когато ще имат чудесната възможност да спипат Горския призрак на местопрестъплението.
Нямаше как Фриц Зайделман да не признае правотата на тези доводи, макар никак да не му харесваше мисълта, че пак ще се върне у дома си, без да е направил изключително важното донесение.
— Прав сте — кимна той. — Само мисля, че е необходимо съвсем накратко да уведомя Щраух за това известно отлагане на нещата. Иначе би могъл да извърши някаква глупост и да провали всичко… но, чакайте! — прекъсна се той. — Както виждам, съдбата се намесва и иска да даде на нашата работа решителен обрат.
Той посочи с ръка надясно надолу по улицата.
— Забелязвате ли ей там онзи млад човек с пакета? Той е Хаузер!
— Нашият Горски призрак ли? — възкликна радостно учуденият Шпенглер. — Всичко се нарежда чудесно! Я да се оттеглим малко по-навътре във входа на тази къща, за да не ни види!
— Прав сте! А сега… аха, виждате ли, влиза в отсрещната сграда. Досещате ли се каква работа има там? Иска да върне карнавалния костюм.
— Когато излезе, ще тръгна подир него. На всяка цена трябва да го заговоря — заяви Шпенглер кратко и решително. — А вас, драги ми Зайделман, ще посъветвам междувременно бързо да изчезнете. Ще стане лошо, ако младият човек, чието доверие смятам да спечеля, ни види заедно. В такъв случай ще стане безкрайно подозрителен.
Зайделман се приготви веднага да хукне.
— Да, да, изпарявам се — припряно го увери той, — само ми кажете кога и къде ще се срещнем пак.
— Все ще се уреди. Можете съвсем предпазливо да проследите накъде ще тръгне Хаузер, щом свърши работата си отсреща в магазина. За всеки случай нека се уговорим след… е, да речем, след два часа… да бъдем пак тук, близо до „Златния вол“.
— Дадено! Довиждане!
С тези думи Фриц Зайделман побърза да се отдалечи, а Шпенглер изчака, докато младият Хаузер отново излезе на улицата, ала за негова изненада той се вмъкна в „Златния вол“. Тогава Шпенглер също се отправи бавно към странноприемницата, влезе в помещението за посетители, седна близо до прозореца и си поръча бира.
Видя, че на Едуард Хаузер донесоха кафе. Младият човек беше премръзнал от дългия път до града и с наслада сърбаше топлото питие. Изобщо в досегашния живот на бедния момък истинското кафе беше, кажи-речи, непознато удоволствие, удоволствие, което едва в последно време можеше да си позволи, откакто бе на служба при „непознатия“.
Ах, непознатия! На Едуард направо не му се мислеше колко много беше разочаровал и огорчил своя покровител. Цялата тази беда го бе объркала толкова, че дори не бе в състояние да изпита истинска радост от щастливия поврат в отношенията си с Енгелхен. Младият човек непрекъснато си блъскаше главата как да поправи сторените грешки. Може би дори щеше да му се удаде да се реваншира с някоя голяма услуга, направена от него на Арнд. В този миг той и не подозираше, че само на някакви си две-три крачки от него в същото помещение седи един човек, който иска да му даде възможност да направи подобна услуга на своя благодетел, някаква уж извънредно важна услуга. А още по-малко можеше да подозира, че всичко това щеше да е само една измама, една коварна клопка, поставена му от неговите хитри и коварни врагове.
Ето как доверчивостта и наивността му се превърнаха в негова зла участ.
Отначало Шпенглер се престори, че не обръща абсолютно никакво внимание на своя съсед. Но след известно време се поизвърна и завърза разговор със съдържателя. Взе да задава въпроси, престори се, че го интересуват различни сведения, като същевременно не един и два пъти даде да се разбере, че не е от местните хора.