— Недей така! Възнамерявам да изложа идеите си пред тукашната общественост. Знаеш, че сърцето ми е преизпълнено със състрадание и милосърдие. Мизерията, която, както казват, е притиснала хората тук, толкова ме потресе, че реших да подема акция за събиране на средства в помощ на гладуващите планинци. Смятам да изнеса тук доклад и да разясня моя мироглед. Чистите приходи ще отидат при събираните от мен средства. Досега съм осигурил около две хиляди марки и те ще бъдат разпределени между онези хора, които са най-достойни за тази помощ.
Фриц, който се беше настанил удобно в един ъгъл на стаята, само се ухили. Но търговецът направо се разсмя.
— Хубава шега, Аугуст. Естествено най-достойният си самият ти. Или може би смяташ, че моят син и аз също се числим към достойните?
Аугуст Зайделман избегна да отговори на твърде прозрачния намек на своя брат. Реагира само на последния му въпрос:
— Хмм — промърмори той, — достоен или не, но ми се струва, че нямаш нужда от никаква помощ. Днес, изненадващо за мен, прочетох на вратата ти надписа „Зайделман и син“. Ако се съди по това, изглежда, изведнъж си станал голям и известен търговец.
— И наистина е така. Сега съм това, което в този край наричат работодател.
— Работодател ли? Как да го разбирам?
— Ще ти обясня. Както е известно, има големи фабриканти, чиято дейност и сделки са толкова значителни, че нямат нито време, нито пък желание да се занимават с надомни работници. Те влизат в делови отношения с тъкачите, работещи по домовете си, единствено чрез посредници. Е, именно те се наричат работодатели.
— Разбирам. И точно такъв посредник си ти, така ли?
— Да. Местните условия предопределиха да се захвана с тази дейност. Тук има колкото щеш тъкачи, а хората в този край не могат да си намерят работа. И ето че аз влязох във връзка с няколко фабриканти, които ми изпращат преждата и мострите и за всеки изработен топ ми заплащат определена сума. Аз раздавам работата на надомниците тъкачи и задържам за себе си една дреболия от възнаграждението им.
— И на колко възлиза тази дреболия?
— Зависи! Ако за един топ получа от фабриканта двайсет марки, работникът взема от тях осем или най-много десет.
— Хмм, чиста работа, сделка и половина! — обади се човеколюбецът Аугуст Зайделман.
— Разбира се. Освен това печеля и по едно друго направление. Ако получа двайсет килограма прежда за изработката на едно топче плат, давам на тъкача само седемнадесет-осемнадесет килограма. Той трябва да се справи с това количество. Ако не му стигне преждата, се вижда принуден да купи от мен онова, което му липсва.
Тук съобщението за готовия обяд прекъсна обясненията на търговеца за дейността му, която сигурно би възмутила всеки почтен човек. Тримата се отправиха към трапезарията и седнаха на масата. Там продължиха вече започнатия си разговор и мнимият човеколюбец Зайделман имаше прекрасната възможност, удряйки го на съвест, настоятелно да поговори на брат си, който съвсем явно се разкри като безмилостен експлоататор на беднотията. Но на него и през ум не му мина подобна мисъл. Той напълно се отдаде на удоволствието от тъпкането с вкусните ястия, неспирно дъвчеше, издул бузи, от време на време отпиваше от чашата с вино и нарядко промърморваше нещо неразбираемо, което обаче, ако се съдеше по тона му, в никакъв случай не можеше да е укор или възмущение.
Зайделманови се хранеха, без ни най-малко да бързат. А междувременно долу в кантората ги чакаха тъкачите, дошли след Хофман, за да предадат изработеното през седмицата и да получат незначителното възнаграждение за своето трудолюбие. Сред тях беше и Едуард Хаузер. Той беше донесъл своите четири топа плат за дрехи и с изгарящо нетърпение чакаше да му дадат парите, защото близките му нямаха нито нещо за огрев, нито каквато и да било храна.
Най-сетне Фриц Зайделман се появи. Най-напред уреди сметките с другите, а Едуард Хаузер накара да чака, като го остави последен, макар че той беше от първите, които предадоха изтъкания плат. Най-накрая, след като всички други получиха парите си, Фриц благоволи да огледа и четирите топа на Едуард. По едно време челото му се покри с бръчки.
— Ами това какво е? Струва ми се, че виждам скъсана нишка!
Едуард се сепна.
— Скъсана нишка ли? Никога не ми се е случвало такова нещо!
— И въпреки всичко виждам, че я има. И то каква!
— Невъзможно, господин Зайделман! Фриц Зайделман погледна строго младия тъкач и като повиши глас, каза:
— Да не ме мислите за сляп? И защо да е чак толкоз невъзможно?