— Изглежда, господинът не е тукашен, а? — попита от своя страна кръчмарят, след като отговори на няколко въпроса на Шпенглер.
— Не. Не съм от този край. Дойдох с влака и искам да отида до Хоентал. Колко път има до там?
Останал без работа, преди малко кръчмарят бе стоял до прозореца и беше наблюдавал как непознатият разговаряше с Фриц Зайделман. Вече беше отворил уста, за да каже, че господинът току-що е приказвал с един жител на Хоентал, което нямаше да е кой знае колко приятно за доблестния Шпенглер, ала тъкмо тогава Едуард се намеси:
— За час и половина ще стигнете до селото — обади се той с желание да услужи. — Аз съм оттам. Ако нямате нищо против, бих могъл дори да ви покажа пътя.
Шпенглер, който правеше впечатление на почтен и заможен човек, хвърли един дружелюбно-изпитателен поглед към Хаузер и му кимна в знак на благодарност.
— Много се радвам, драги ми приятелю. Всъщност се канех да наема шейна, но идвам направо от Дрезден, а който е киснал толкова дълго във влака, не може да има нищо против да походи малко пеша. Не искате ли да поседнете при мен, докато тръгнем за селото?
Едуард взе кафето си и се отзова на поканата, а съдържателят се оттегли, оставяйки двамата си гости на спокойствие.
— Значи добре познавате Хоентал, така ли? — попита Шпенглер.
— Да. Там съм роден.
— Аха. Е, тогава веднага мога да ви помоля за едно сведение. А знаете ли семейство Хаузер? Били много свестни, макар и бедни хора.
Едуард се изчерви.
— Вашите думи ми правят чест, господине. Аз самият съм от семейство Хаузер.
С добре изиграна изненада Шпенглер му подаде ръка.
— Нима е възможна такава среща! Значи сте от Хаузерови! Радвам се! Мога ли да ви попитам за собственото ви име?
— Казвам се Едуард и съм най-големият син…
— … на тъкача Хаузер! Да, знам го. Не мога да не се учудя на неведомите пътища на съдбата, довели до тази среща. Представете си само, тъкмо заради вас съм тук! Именно вас се канех да потърся в Хоентал.
— Мене ли? — смая се Едуард.
— Да, вас! За вас ми казаха много хубави неща и точно това ми даде повод да ви се доверя.
Очите на младежа ставаха все по-големи и по-големи.
— Господине — едва изрече той, — кой те вие? Аз…
— Добре, добре! За това малко по-късно! — усмихнато го прекъсна непознатият. — Веднага ще разберете колко подробно съм запознат с всичко около вашата личност и вашите работи. Вие имате тайни връзки с един човек, който си е поставил голяма и важна цел, нали?
Едуард се сепна. Той погледна другия така, сякаш сега го виждаше за пръв път. Видя едно усмихнато, доброжелателно лице и това го успокои.
— Господине, наистина не знам…
— Въпросният човек ви е изплатил известна сума — побърза да продължи Шпенглер.
— Не ви разбирам. Не знам за кого говорите.
Добродушният господин кимна доволно, сякаш на себе си.
— Само така! Виждам, че сте дискретен и че на вас може да се разчита. Много се радвам, че ви срещнах тук. По този начин ми се спестява пътя до селото и имам възможността незабавно да си поговоря с вас. Но естествено първо ще трябва да спечеля доверието ви. Затова най-напред прочетете какво пише ей тук!
Той извади едно пакетче, което съдържаше цял куп грижливо сгънати книжа. След като отвори пакетчето и разгърна един от документите, Шпенглер го побутна по масата към Едуард.
Младият Хаузер го прочете. С всеки ред учудването му нарастваше. След като свърши с четенето, Шпенглер го попита с тон на човек, който е абсолютно уверен в себе си:
— Е, какво ще кажете?
Едуард му хвърли поглед, изпълнен със страхопочитание.
— Господине, вие сте висш полицейски служител! — каза той силно респектиран.
— Не беше трудно да се отгатне. Искам да знам нещо друго. Можете ли да се досетите защо се обръщам към вас за съдействие?
— Тези документи съдържат поверителна информация за хората, охраняващи границата от другата страна — каза младият човек. — Това разбрах. Но какво общо имам аз с тази работа…
Той млъкна и въпросително погледна Шпенглер. На открития му поглед онзи отвърна със загадъчна усмивка, която вероятно трябваше да му подейства окуражително.
— Е? А по-нататък? — настоя той. — Толкова ли е трудно?
— Не намирам връзка между тези документи и себе си.
— Даже и след като размислите, че сте на служба при един човек, с чиито тайни намерения и двамата сме запознати най-подробно?
Отначало в главата на младия Хаузер всичко се обърка. Значи неговият покровител също има нещо общо с тази работа. Аха! И тогава изведнъж го прониза мисълта, че сигурно става дума за онзи въпрос, за който всъщност още снощи Арнд искаше да говори с него, но само му намекна за това, а после си замълча… защото той, Едуард, се беше проявил като неблагонадежден човек!