От гърдите на младежа отново се изтръгна дълбока въздишка, една от многото въздишки на разкаяние, които от полунощ насам се бяха отронвали от устата му. И той пак се зарече в бъдеще да изпълнява задълженията си като истински мъж и да покаже, че умее да действа разумно и дискретно.
— Разбирам — каза Едуард най-сетне. — Вие сте в непрекъсната връзка с моя покровител. Той ви е насочил вниманието към мен и…
— Точно така, точно така — закима Шпенглер.
— … и сега имате за мен някакво поръчение, свързано с тези документи. Можете да ми се доверите и да ми възложите каквото пожелаете. Няма да се проваля.
Тези думи отново бяха последвани от онази загадъчна усмивка върху лицето на Шпенглер. Ако Едуард беше поне малко от малко познавач на хората, сигурно щеше да почувства, че срещу него се намира някакъв отвратителен паяк, който коварно го оплита в паяжината си. Ала той беше неопитен младок и затова стана жертва на този паяк.
В същия момент Шпенглер уж реши да разкрие картите си.
— Както и сам правилно забелязахте, тези книжа са тайни и изключително важни. Те трябва да бъдат пренесени през границата, без никой да ги види и без никой да узнае за тях. Ще се нагърбите ли с тази задача?
— Аз ли?
— Ами да, разбира се, че вие! — В погледа на Шпенглер се появиха гневни искрици. — Страхувате ли се? Нима искате да разочаровате хората от висшестоящата инстанция, оказали ви такова доверие?
— Не, не!
— Е, тогава ме изслушайте и превърнете добрата си воля в дела! Документите ще трябва незабелязано да бъдат пренесени оттатък от някой сигурен човек, който умее да мълчи и добре познава границата. Всичко това ще свършите вие, и то още тази нощ. Готов ли сте?
Едуард само кимна. Той съвсем се беше свил пред самоувереността на другия и все пак гърдите му се изпълниха с необикновена гордост.
— Това ме радва. Възнаграждението ви няма да закъснее — продължи Шпенглер. — Няма да бъдете забравен и в определени случаи ще ви имат предвид. После ще ви опиша лицето, на което трябва да предадете документите, а сега преди всичко ми кажете колко често се срещате с… с вашия покровител!
— Колкото той сметне за необходимо.
— А къде живее?
Едуард избегна прекия отговор с думите:
— Господине, знаете не по-зле от мен къде е жилището му. Шпенглер се помъчи да се усмихне на уж похвалната дискретност на младия човек.
— Разбира се, че знам — привидно Шпенглер се отказа да настоява за отговор на този въпрос, но веднага реши да опита късмета си в друга посока. — Докъде е стигнала подготовката за залавянето на Горския призрак?
— Сигурно всичко това е написано в служебния доклад, който несъмнено сте получили.
— По дяволите, млади момко, не ми се изплъзвайте по такъв начин! Естествено, че съм чел доклада, но в крайна сметка нали все нещо мога да попитам, а вие трябва да ми отговорите.
— Не бива да давам никакви отговори, които са в противоречие с указанията, които имам — продължи да упорства младият Хаузер.
— Та вие сте самото олицетворение на съвестността! Знаменито! — подигравателно каза Шпенглер, ала веднага смени тона. — Но шегата настрана! Исках само малко да ви поизпитам и вие блестящо издържахте проверката. Моите поздравления! — С тези думи Шпенглер подаде ръка на младежа, който се изчерви, и сърдечно стисна десницата му. — Вие наистина сте много дискретен млад човек. А сега отново на въпроса! И така, още тази нощ ще пренесете тайните документи през границата. Естествено селището Брайтенау ви е добре познато. Малко преди да се влезе в селото, там, където свършва гората от дясната ви страна, скрит в храсталаците, между девет и десет часа ще ви очаква един мъж. Той ще ви заговори и ще ви попита за пътя към Хоентал. Това е паролата. Та на този човек ще връчите документите! А сега идва най-важното за вас. Трябва така да преминете границата, че никой да не ви забележи. Знаете ли някой път, откъдето ще можете да се промъкнете, без да привлечете нечие внимание?
— Да, знам, през Фьоренщег — каза Едуард и така влезе в клопката. — Струва ми се, че оттам може да се рискува.
— Ами ако все пак се натъкнете на някой граничар?
— И тогава едва ли ще си имам някакви неприятности. Та нали няма да имам нищо за обмитяване.
Шпенглер пак се усмихна подигравателно и с чувство за превъзходство.